Веднъж една жена, като излизала от дома си, видяла
трима старци с дълги бели бради, които седели пред входа
на къщата. Тя не ги познавала, но им рекла:
- Не Ви познавам, но изглеждате много гладни.
Заповядайте у дома и ще ви сервирам нещо за ядене.
- А децата в къщи ли са? – попитали я старците.
- Не, излязоха – отвърнала им жената.
- Тогава ние не искаме да влезем – бил отговорът.
След обяд децата се върнали от училище и майка им
разказала за случката с тримата старци.
Децата й казали:
- Иди им кажи, че сме се върнали и ги покани у нас.
Жената излязла и поканила тримата старци в дома си.
Тогава единият отговорил:
- Ние няма как да влезем заедно.
А другият старец пояснил:
- Неговото име е Богатство – и посочил единият
от другарите си. После, като посочил другия, добавил:
- А този мой приятел се казва Успех.
Мен пък наричат Любов.- После допълнил:
- Върни се вкъщи и решете със семейството си
кой от нас искате да дойде във вашия дом.
Жената се прибрала и разказала
на семейството думите на старците.
- Колко интересно! – възкликнали децата.
- Е, понеже ни се отдава възможност,
нека да поканим Богатството – казало едното дете.
Майката обаче не била съгласна:
- А защо да не поканим Успеха? Баща ви има голяма нужда
от него за бизнеса си. Тогава най-малкото момиченце,
което още смучело палеца на ръчичката си,
на свой ред извикало:
- Искам Любов, искам Любов…
Майката не могла да не изпълни желанието
на най-малката си дъщеря и излязла и поканила Любовта.
Любовта се надигнала и се запътила да влезе в къщата.
Тогава и Богатството и Успехът също станали и го последвали.
Озадачена, жената попитала Любовта:
- Аз поканих само теб, защо идват и останалите?
Отговорът бил простичък:
- Ако беше поканила Богатството или Успеха,
другите двама от нас щяха да останат отвън,
но понеже ти покани Любовта знай, че
там, където има Любов,
там са и Богатството и Успеха.