Колко трябва да ни плащат, за да е справедливо?

…Зависи от гледната точка, която е въпрос не само на финансова грамотност, но и на ….още нещо. „Още нещо“ означава ценностна система, личностно развитие, духовно развитие, мъдрост, отговорност и комбинацията от тези категории. Не е задължително да обичаме това, което правим, но е задължително да сме наясно с последствията от действията си! Защото последствията са определящи. Преди време баща ми ми го каза много просто – парите са добър слуга и лош господар. Но хората са различни и възприемат парите по различен начин. Ето ви няколко примера:
1. Парите като ценност. Такова отношение оправдава всички начини на придобиването им – алкохол, наркотици, убийства, проституция, кражба, измами… и каквото още се сетите. За да възприеме парите като ценност, човек предварително трябва да е лишил себе си от ценност. Той се превръща в стока, която е готова да се продаде. За него е все едно, какво ще прави, какви ще са последствията от действията му и как това влияе на света и хората около него. Такива хора обикновено питат „Колко ще ми платите?“ преди да са разбрали какво ще правят или просто се интересуват колко би трябвало да получават на час, на ден, на година без да става ясно защо изобщо трябва да получават нещо. Те разчитат на късмет, трият постоянно билети от лотарията, надявайки се да получат нещо срещу факта, че съществуват. Нещо, срещу нищо! В тази категория попадат и „престъпниците по душа“ под всякаква форма – явна (крадци, убийци, измамници и т.н.) и скрита (например хора, облечени във някаква власт)
2. Парите като мерило за ценност – каква е ползата за нас и за света от това, че съществуваме… какво създаваме, какво творим, с какво допринасяме. Хората, които са дораснали до това разбиране не очакват да получат нещо срещу нищо. Те не започват разговора с „Какво ще ми платиш?“ а с „Какво се очаква от мен?“ Естествено, че си търсят парите, но само като еквивалент на своята ценност. Такива хора обикновено работят докато имат сили. Те нямат претенции към другите, защото знаят своята ценност и залагат на нея. Работят в екип, създават екип и ръководят екипи. Израстват като лидери и създават лидери. 
3. Парите като средство за размяна на ценности – следствие от т. 2 – важи за хората, описани в т. 2. Те уважават и ценят парите. Пестят, вместо да пилеят, защото знаят, че зад всяка стотинка стои капчица талант, пот и благодарност. Внимават какво купуват, за какво плащат и къде отиват парите им, защото са наясно че не само печеленето е свързано с ценности, но и харченето на пари подхранва, създава и служи на други ценности. Например печелиш парите си като музикант (създаваш ценност) и с тях си купуваш наркотик за „лични нужди“ (подхранваш бизнес, който разрушава ценности. В наркобизнеса убийствата са част от играта, и с парите, които даваш за „лични нужди“ плащаш за тези убийства. Съзнателно или не – все тая)
Е, колко трябва да ни плащат, за да е справедливо? 
Физическите потребности на човека, свързани с неговото оцеляване и комфорт често се използват като критерий при отговора на този въпрос. Но дали това е справедливо? 
Въпрос на гледна точка. Или както казва Остап Бендер: „Шура, с тези свои мисли не искам да те обиждам, а просто да укажа какво е мястото под слънцето, което заемаш със своя живот“

Споделено на 8.07.2016г. от Емил Найденов

Източник: Фейсбук група Добре дошли в АкваСорс!

Последните думи на Стив Джобс

"Успях да постигна върха на успеха в света на бизнеса. Мнозина считат, че животът ми е олицетворение на успеха. Но признавам, освен работата, аз нямам много радости.

И, въобще, богатството е само факт от живота, към който аз просто съм привикнал.

В момента лежа на болничното легло и си спомням целия си живот. Сега разбрах, че богатството и признанието, с които аз толкова се гордеех, са изгубили първоначалната си стойност пред лицето на надвисналата смърт.

Когато в тъмното гледам зелената светлинка, идваща от апарата за поддържане на живота, и чувам характерния механичен звук, аз усещам приближаването на смъртта и диханието на Бог.

Сега, когато имаме достатъчно пари, е най-подходящият момент да се замислим за съвсем други въпроси в живота, които не са свързани с богатството...

В живота има много по-важни неща. Може би за някой това са отношенията, за друг – изкуството или детските мечти...

Постоянната надпревара за изгода превръща човека в марионетка. Това се случи и с мен. Бог ни е дал чувства, за да можем да разкажем за своята любов на близките си.

Богатството, което съм придобил в живота си, не мога да взема със себе си. Всичко, което ще отнеса със себе си, това са само спомени, свързани с любовта. Ето това е истинското богатство, което трябва да следвате, да ви съпровожда, да ви дава сили да продължите напред.

Любовта е в състояние да преодолее огромни разстояния. Животът няма граници. Достигайте височините, които искате да достигнете. Идете там, където зове сърцето ви. Всичко това е във вашите ръце.

Имайки пари, ще можете да наемете един куп хора, които ще ви возят, ще правят нещо за дома или работата ви. Но никой няма да вземе вашите болки присърце.

Материалните неща, които губим, могат да се намерят, заработят, спечелят. Но има едно нещо, което никога няма да намериш, ако си го загубил. Това е животът.

Няма значение на колко години сте сега и какво сте постигнали. За всички нас ще настъпи ден, когато завесата ще падне...

Вашето съкровище – това е любовта към семейството, любимия човек, близките, приятелите...

Пазете себе си. Грижете се за другите."

Източник: http://svetlilo.com

Вижте още: Речта на Стив Джобс 

Единствено ТИ си отговорен за живота си!

 

Един ден, не много отдавна служителите в една голяма фирма намираща се в Сейнт Луис, щата Мисури били силно изненадани, когато при отиването сутринта на работа, на входа на сградата били посрещнати със съобщение, което гласяло:
“Вчера, човекът който възпрепятства Вашето израстване в компанията ни напусна завинаги. Каним Ви да се присъедините към нас в салона, където ще му отдадем последна почит и ще го изпратим из вечния му път.”
Първоначално, всеки от служителите се натъжил от факта, че някой от колегите му вече не е между живите, но след известно време любопитството надделяло. Всички започнали да се питат кой може да е този мистериозен колега, който така им е пречел да постигнат така мечтаното кариерно развитие. Вълнението нарастнало дори още повече, когато всички пристигнали в салона, за да отдадат последна почит.
“Кой ли е този човек, който ми е пречел? Както и да е, той поне не е вече тук!” – тези и други подобни мисли преминавали през главите на всички.
Един по един, служителите се приближавали към ковчега и когато погледнели вътре, след малко се отдръпвали, без да са в състояние да кажат нищо. Очевидно изненадата била голяма за всеки от тях. Стояли около ковчега, в пълно мълчание, сякаш някой е докоснал най-дълбоката и тайна част от душата им.
В ковчега лежало едно огледало: всеки, който погледнел вътре, виждал отражението на собственото си лице. Освен това, до огледалото имало и бележка, на която пишело:
“Има само един човек, който е способен да види ограниченията във възможностите ти – това си ТИ!”
“ТИ си единствения човек, който може да промени коренно живота си!”
“ТИ си единствения човек, който може да влияе на своето щастие, реализация и успех!”
“ТИ си единствения човек, който може да си помогне!”
Животът ти не се променя, когато шефът ти се промени, когато приятелите ти се променят, когато родителите ти се променят, когато фирмата, в която работиш се промени.
Животът ти се променя единствено когато ТИ се промениш, когато отидеш отвъд границите на вярванията си, когато осъзнаеш, че единствено ТИ си отговорен за живота си!

Неизвестен автор

" За мишките и хората" - Джон Стайнбек

Децата са кармата на родителите

 

Душата сама избира чрез кои други две души да дойде на този свят. И този избор винаги е осъзнат, защото в неговата основа лежи определена задача. Като начало да „обясним" някои неща на родителите. Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.

Детето – това е кармата на родителите. И ако изведнъж избира по-сложна програма (например, се ражда с вродени заболявания или пороци), то не е толкова наказание, колкото един от начините за вразумяване на тези, чрез които е дошло. Това означава, че в Живота не са останали други начини да размърда възрастните и да ги застави да мислят освен чрез любимото дете, което е винаги пред очите им.
С нас говори самият Живот чрез болестите и постъпките на нашите деца. Момчетата вразумяват майките, а момичетата – бащата. И това не е шега. Като показателен пример е историята на една млада двойка, у които се е родило сляпо детенце. Ахкали, охкали. Какви чудесни родители, красиви, интелигентни, а изведнъж – такова нещастие! Бог бил несправедлив – шепнели отначало бабите и дядовците. Познатите съчувствали, плачел целия интернет. Представянето им в интернет било такова, че всички ги мислели за добри хора. И когато една от бабите дошла да се грижи за малкия в квартирата на младите, не могла да повярва на очите си. Къде изчезна показната романтика и лъскавото лустро на идеалната двойка? Всяка дреболия водела до скандали. Те се карали като куче и котка и се помирявали само нощем, в леглото. Тъжно било да се гледа това. И както се оказва, не само бабата, но и новороденото не искало да гледа всичко това от самото начало. Затова и той избрал кармата на слепеца с надеждата, че родителите ще се досетят защо това се случва именно с тях. Но те били глухи.
Никога никой не ни е учил да свързваме менталната причина с физическото проявление. Ние сме прекалено много материалисти, скептици, не забравящи обаче да гледаме предавания за екстрасенси. Ние живеем по шаблона „работа – дом – работа", не успявайки да изскочим от този вечен сън на битието ни. Само ни се струва, че сънят продължава вечно. Докато се огледаме и вече сме в пенсия. Какво има в спомените ни? Мигове на щастие: почивка на море, сватба, успехите на децата. А къде са нашите собствени успехи? Къщата, вилата и двете коли не се броят – те са успех само в очите на околните, а от гледна точка на Вечността, какво сме направили по-особено? С какво ще ни запомнят?
Родил си деца? И се мъчиш с всички сили, занимавайки се с нелюбимата си работа само и само да заработиш, за да им бъде на тях добре. Те не са те виждали докато са растели, защото си работил до късно омразната си работа.
Майките не са по-добри! Влачат децата по лекари, така че и да искаш и да не искаш, се разболяваш. Та нали медицината е всичко – XXI век, нови технологии, а броят на здравите деца намалява.
Разрухата е в главите.
Звъни ми една самотна майка. Тежко й е. Парите не стигат, а десетгодишното й дете постоянно боледува. И няма кой да й помогне, горкичката. Какво да се прави? Повтарям като мантра „децата са кармата на родителите". Мисли! Как стигна до тук? А тя мисли как да заработи за новия медицински преглед. Звъня й:
- Измисли ли?
- Мисля. Като риба на лед.
- Какво измисли?
- Ти все за някаква карми ми бръщолевиш, а аз живея тук и сега. Трябва да работя, а не да мисля.
- А не ти ли се струва, че с болестите си детето ти се опитва да ти „каже", че не му стига майчината ти любов? Той няма баща. Постоянно е сам. Та нали ти все оставаш на работа, за хляб заработваш.
- А какво да правя?
- Смени си работата или работи на половин работен ден.
- А пари ти ли ще ми даваш?
- Хайде да направим така – реших аз, - ти ще минеш на половин работен ден и ще отделяш повече време на детето си. Ако до две седмици не се оправи, аз ще ти доплатя заплатата.
Още една седмица мина докато тя размисли. Всички ние искаме да получим от Живота гаранция, че всичко ще бъде добре. Но Земята е място на възможности, а не застрахователна компания. Един от нашите уроци, който си струва да овладяваме от ранно детство, е да се доверяваме на Провидението.
Самотната майка се съгласи с предложението ми. От главен счетоводител тя с ужас премина на редови счетоводител и мислено се готвеше за по-лошо. Никой на работа не разбра постъпката й и това се отрази и на авторитета й. Що за глупост? Сега как ще плаща на лекаря?
Не се наложи да се плаща. Нито на доктора, нито аз на нея. Аз обясних на познатата си, че самотната майка не е присъда, а „съдба", която е избрал синът й още преди да се роди. Това е по-необходимо на него, отколкото на нея. А това означава, че трябва да приеме ситуацията такава, каквато е и да престане да се страхува, че ще свършат парите, че няма лекари, лекарства. Забрави! Просто се довери на Съдбата и разбери какво иска да ти каже синът ти.
Момчето престана да боледува. Само след седмица всичко, което така плашеше майката, престана да има хроничен характер. А след още две детето поиска да ходи на училище.
- Да ти доплатя ли? – попитах.
Самотната майка прие това като оскърбление:
- Ти ми даде повече, накара ме да се събудя и да погледна на ситуацията по друг начин. Задължена съм ти.
- С нищо не си ми задължена. Живей и се радвай. Осъзнаването на ситуацията прави чудеса. Когато у човека се промени възприятието, се променя и светът около него.
Така и решихме. Никой на никого с нищо не е длъжен.
Но затова пък познатите й я засипаха с въпроси: как е излекувала детето си? При кой лекар е ходила? Какво е предписал? Но вместо отговор са чували само загадъчната фраза: „децата са кармата на родителите". Повдигайки рамене, те удивително бързо изчезвали по своите си работи, без да мислят и разсъждават. 
Просто проживявайки живота си...

Източник:  http://www.gnezdoto.net

ЕНЕРГИЯТА НА ПАРИТЕ

 "Та, да обобщя, 
Великата Вселена тарикатски да излъжеш –  НЯМА  НАЧИН! 
Нейните закони работят перфектно! Независимо дали ги познаваме или не, ние, хората им се подчиняваме във всяка една секунда от нашия живот, абсолютно безпрекословно при това. 
Така, както пламъчето от свещта се подчинява на вятъра. 
Простичко – даващите получават, а на вземащите им се взема."

Цялата статия: ЕНЕРГИЯТА НА ПАРИТЕ

ЗА ЛИЦЕМЕРНАТА ПРОШКА

Мамо, децата на нещастни родители трудно намират щастие

 

Мамо,

Тази сутрин прочетох писмото ти и цял ден ми беше криво.
Бих искал да подбера за теб онези думи, които би могла да чуеш и разбереш правилно.

И разбрах, че единственото, което искам да ти кажа е – пожелавам ти да бъдеш щастлива. Просто щастлива. Нали под всичките ти старания да ме направиш успешен се крие твоето желание за моето щастие?

А то не е в успеха, добрите оценки или съответстващо на обществените стандарти. Щастието е да си самия себе си, да бъдеш приет, чут, спокоен и значи щастлив.

Без да очакваш удари поне от близките си хора в семейството. Без очаквания да станеш голямата работа или да си по-специален от другите. Без очаквания за всичко – започвайки от оценките за срока в бележника, минавайки през университета и впускайки се в преследване на най-престижната кариера.

Мамо, на децата на нещастни родители им е трудно да бъдат щастливи, разбираш ли?

Виждам, че твоите делници в нелюбимата ти работа, лутанията ти из лабиринтите на конфликтите с тате, твоите собствени свръх-старания да си успешна, да съответстваш на социалните изисквания, отнемат огромно количество от силите ти и съвсем не ти носят щастие и радост.

Ти не се усмихваш, напрегната си, очите ти не блестят и си спомням как потръпвах само от една твоя тежка въздишка. А ти въздишаш често, мамо. Ако на мама й е толкова зле, какво да говорим за мен, нейния син?

Ако мама е голяма, силна и едва се държи на краката си в този страховит свят, трудно отстоява да бъде себе си: щастлива, красива, искряща, то какво да кажем за мен? Още малък, неукрепнал, и изобщо не разбиращ какви са порядките в този живот.

Помня как тичам към теб, мамо. Радостен съм, преизпълнен, развълнуван. Чувствам надигащата се в мен опияняваща вълна на щастие. Аз съм целия живот в този миг...И срещам погледа ти, твоята походка, забавените ти движения и вече знам какво ще кажеш...От твоите думи цялата тази красота вътре в мен стремително угасва.

Аз всеки път забравям такива случки и отново тичам към теб, преизпълнен от щастие, живот и вдъхновение. Но всеки път, когато срещна студенината и умората, поемам част от правилата на играта и започвам да се нагаждам според тях.

Опитвам се да спазвам правилата. Всеки път – повече и повече. И ставам като големите – погледът ми гасне, усещанията се притъпяват и животът престава да изглежда огромна възможност.

Превръща се в тържествуващи шаблони и рамки, които трябва да бъдат запълнени.

Е, това вече и ти самата го знаеш, мамо. Затова ще спра дотук. Ще ти повторя още веднъж, мила моя мамо, искам да бъдеш щастлива. Не знам кое ще те направи щастлива, това знаеш само ти самата. Любима работа, мъж… ти знаеш най-добре. И няма значение на колко съм години – на 2, 5, 10, 13, 20…

Ако искаш да ме видиш щастлив, моля те доближи се до огледалото, погледни се в очите и честно си отговори на въпроса: щастлива ли съм? И ако отговорът е не, спомни си, мамо, че на децата на нещастните родители им е много трудно да бъдат щастливи. Разбираш ли ме?

И няма как да излъжеш никого, не е възможно минаването през иглено ухо. Моля те, спомни си за себе си, ЗА СЕБЕ СИ. И направи така, че да си щастлива. Децата на щастливите родители имат повече сила да се справят с трудностите. С всякакви трудности.

Мамо, твоето лично щастие е най-ценната инвестиция в моето бъдеще.

Обичам те, мамо. Опитай се да бъдеш щастлива.

Твой син.

Източник: http://www.highviewart.com

Лъжата, в която живеем!

Филм "Разговори с Бога"

Целия филм:

"КОГАТО ЗАПОЧНАХ ДА ОБИЧАМ СЕБЕ СИ" - ЧАРЛИ ЧАПЛИН

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича “автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това “признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това “зрялост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това “увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това “простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това “позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам “любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е “скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това “реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка “мъдрост на сърцето”.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам: “Това е животът!”

 

Поклон! - "Прощално писмо" на Габриел Гарсия Маркес

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам "обичам те" и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш "извинявай", "прости ми", "моля те", "благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Източник: http://www.standartnews.com

УБУНТУ - аз съм, защото ние сме

 Един антрополог предложил на децата в африканско племе следната игра. Той сложил кошница с плодове близо до едно дърво и казал на децата, че първият, който стигне до плодовете ще спечели цялата кошница. 
 Когато им казал да започнат да тичат, всички те се хванали за ръце, бягали заедно и седнали да се наслаждават на плодовете заедно. Когато ги попитал защо са постъпили така, при положение, че ако един от тях бе стигнал пръв до плодовете, всичките щяха да са само за него, те отговорили: 
 "УБУНТУ! 
 Как може един от нас да е щастлив, когато останалите са тъжни?"     Думата "убунту" няма точен превод в "цивилизования свят" - 
тя означава "аз съм, защото ние сме"...
 

Думите, които ще ви накарат да преосмислите живота си (видео)

Живеете ли? Сериозно ви питаме – Живеете ли?

И преди да изстреляте машинално отговора: „Да, разбира се!“, нека уточним, че ви питаме дали Живеете, а не дали съществувате. Има разлика. Огромна разлика.

Има една стара приказка, която разказва за странник, който попаднал в град с необикновено гробище. Всички погребани там били починали съвсем млади. Имало такива, които са живели по 10 – 13 години, имало и такива, които са си отишли от този свят едва на 2-3 години.

Ужасен, странникът попитал местен жител, защо в този град умират толкова много деца. Отговорът на местния бил много неочакван. Той казал, че годините живот, които са изписани на надгробните плочи, не се равняват на годините съществуване...

Когато в града се родял някой, той получавал дневник. В него трябвало да записва моментите, когато се чувства истински щастлив. Влюбване, раждане на дете, удовлетворение от свършената работа – за различните хора щастието било различно. Но всеки прилежно записвал хубавите си преживявания и колко дълго са продължили.

Накрая, когато човекът починел, миговете щастие се сумирали и се изписвали върху надгробната му плоча. Това било и времето, в което той е Живял истински...

Разбирате ли? Всеки от нас има мечти, но ги пропилява поради една или друга причина. Пропилява ги, защото се оставя да влезе в коловоза на „живота“.

С тази история и с това видео искаме да ви приканим да се спрете и за миг да си спомните какво всъщност означава да Живееш за вас. Направете го и Живейте!

 

Източник: http://petel.bg

Even Eagles Need A Push / Тласъкът

ЦИТАТИ ОТНОСНО ПАРИТЕ

Високият доход е най-добрата рецепта за щастие.

Парите те освобождават от правенето на неща, които не харесваш. И понеже има толкова много неща, които не харесвам да правя, парите за мен са голямо удобство. – Граучо Маркс

Парите се използват само за две неща. Първо, за да ви е удобно – колкото по-удобно ви е, толкова живеете по-творчески. И второ, те ви дават възможност да разширите услугите, които предоставяте, далеч извън собствените си присъствие. Трябва да направим игра от печеленето на пари. Има толкова много добри неща, които можем да направим с пари. Без тях ние сме вързани и оковани и нашите решения стават ограничени. Мисля, че печеленето на пари е най-простото нещо на света, след като се научите как да го правите. То е като да караш кола – просто е, ако знаете как да го правите. Някои малки неща, които правите, може да са причина за голяма разлика. Парите ще ви направят повече от това, което вече сте. Ако не сте добър човек, парите ще ви направят презрян човек. Ако сте добър човек, парите ще ви направят още по-добър човек. Какво се опитвате да постигнете? Какви малки неща можете да направите днес, които ще ви направят по-ефективни? Вие сте може би само на една крачка от съвършенството. Благодарността е нагласата, която ни закачва за нашия източник на изобилие. И колкото по-благодарни сме, толкова сме по-близо до нашия Създател, до Архитекта на Вселената, до духовната сърцевина на съществуването си. Това е един феноменален урок. – Боб Проктър

Взех съзнателното решение да печеля достатъчно пари, за да мога да се омъжа за мъжа, за когото искам, вместо да се откажа от кариерата си само за да се омъжа за някой, който  печели достатъчно, за да преживяваме и двамата. – Сара Бини

За да привличаме пари, трябва да се фокусираме върху богатството. Невъзможно е да придобие повече пари този, който мисли, че няма достатъчно. Мислите стават реалност. – Rhonda Byrne

Вярвам, че истинският път към извънреден успех в коя да е област е да станеш майстор именно в тази област. Не вярвам в пилеенето на ресурси. Едва ли може да срещнете човек, който е направил много пари, и който се интересува от много други неща. – Andrew Carnegie

Пари има в изобилие за тези, които разбират простите закони , управляващи придобиването им. Богатството е сила и власт. С богатство много неща стават възможни. – George Clason

Колко пари ще имате няма нищо общо с това колко печелите. Хора, които правят милиони долари годишно, може да нямат никакви пари, а хора, които печелят само $35,000 годишно, могат да си имат достатъчно. Не е въпросът колко печелиш, а колко харчиш. Има много начини да забогатеем. Първият е толкова прост, че чак се срамувм да го кажа: харчете по-малко, отколкото печелите.

Ще ми се парите да растат по дърветата, но истината е, че трябва здравата да се потрудиш, за да направиш много пари. 20 години и 40 милиарда – струват ми се добри кръгли числа. – Michael Dell

Хората, които забогатяват, винаги подобряват половия си живот. Повече хора искат да правят секс с тях. Просто човешката природа е такава. Парите са власт, а властта е афродизиак. Парите не ме направиха щастлив, но определено подобриха сексуалния ми живот. – Felix Dennis

Ако нещо плува, лети, вози се или прави секс, не го купувай, а го наемай – в крайна сметка ще ти излезе по-евтино. – Felix Dennis

Главната цел на всяка фирма е да прави пари, а главната цел на всяка държава е да взима голяма част от тези пари и да ги дава на другите. – Larry Ellison

Ако се надявате да станете независими чрез пари, няма да стане. Единствената сигурност, която може да има човек на този свят, е в знанията, опита и способностите му. – Henry Ford

Всеки, който мисли, че щастието е в парите, просто не е имал пари. – David Geffen

Предприемачът трябва да действа последователно като предприемач, а не като спекулант. Това означава да може да аргументира всяка покупка и всяка цена, която плаща чрез безпристрастно логично мислене и да е убеден, че всеки път получава за парите си повече, отколкото платената цена.- Benjamin Graham

Сега имаме 7000 работни места и това за мен е фантастично удовлетворение, много по-важно от парите, защото вярвам, че най-хубавото нещо е да можеш да даваш работа на хората. – Janet Holmes

Парите са най-великото човешко изобретение. Парите не дискриминират. Парите не се интересуват дали си беден, дали си от добро семейство или какъв цвят кожа имаш. Всеки може да стане богат. – Takafumi Horie

Липсва ми тази фирма. Бяхме създали атмосфера, в която всички бяха щастливи. Когато хората правят пари, те са щастливи. – Wayne Huizenga

Имах щастието да получавам стипендия в университета. Някой бе достатъчно добър да си харчи парите за обучението на хора, които даже не познава лично. Това според мен представлява филантропията. – Lee Iacocca

Не можете да харчите пари за лукс без да помагате на бедните. Даже правите повече добро на бедните като харчите пари за лукс, отколкото като им давате пари, защото като харчите за лукс, карате бедните да работят, а като им давате пари, ги карате да безделничат. – Samuel Johnson

Не всичко е в парите – култивирането на доброта е ценна част от живота. Общоприет факт е, че малко хора стават по-добри от това, че са се сдобили с власт или пари. – Samuel Johnson

Ако работите само за пари, никога няма да успеете, но ако обичате това, което правите и винаги поставяте клиента на първо място, успехът ви е гарантиран. – Ray Kroc

Парите са финдаментално нещо. Също като водата, храната, въздухът и жилището те се отразват на всичко, но по някаква причина тези, които определят какво да се учи в училище, гледат на тази тема като на нещо под достойнството им. Ние ходим на училище за да се научим да работим за пари. Аз пък пиша книги и създавам продукти, които учат хората как парите им да работят за тях. – Robert Kiyosaki

Парите не са за мен нито бог, нито дявол. Те са форма на енергия, която увеличава това, което и без това носим – било то алчността или любовта. – Dan Millman

Спечелените пари са двойно по-сладки от заработените. – Paul Newman

Да се фокусираш само върху правенето на пари говори за липса на амбиция, защото изисква от човек твърде малко. Само когато закачиш вагона си за нещо по-голямо от тебе може да рерализираш истинския си потенциал. – Barack Obama

На първо място хората, после парите, а най-после нещата. Това, че единият от съпрузите печели парите, само по себе си не означава, че той трябва да се разпорежда върху това как те да се употребяват. – Сузи Орман

Имам милион долара на борсата, защото даже и да ги загубя, не ми пука особено. – Suze Orman

Слабата валута е знак за слабост на икономиката, а слабата икономика означава слаба нация. – Ross Perot

Парите, придобити по нечестен път, не се задържат дълго. – Chinese Proverbs

Много рано разбрахме, че ако помогнем на достатъчно хора, парите идват. Стигнах до осъзнаването, че всичките ми проблеми свързани с парите започват и свършват с човека от огледалото ми. Разбрах, че ако успея да се справя с този тип, когото бръсна всяка сутрин, ще спечеля пари. – Dave Ramsey

Липсата на пари е коренът на всяко зло. – George Bernard Shaw

Ако добре си вършите работата, парите ще дойдат, защото хората, които се нуждаят от вас, ще ви търсят, ще ви привличат и с готовност ще плащат за услугите ви. – Jose Silva

Филантропията означава да правиш промени към по-добро в света като насочваш ресурсите си и времето си към каузи, в които вярваш. – Jeff Skoll

Правя пари защото трябва да плащам сама за всичко, освен образованието си. Майка ми даже ме кара да си плащам сама телефонните сметки. – Ivanka Trump

Като започнах да забогатявам, започнах да се замислям какво ще правя с толкова много пари. Трябва да се научим да даваме. За 3 години раздадох половината си пари. Честно казано, като подписвах чековете, ръцете ми трепереха, защото знаех, че се изваждам от състезанието кой ще е най-богат в света. – Ted Turner

По-добре е да имаш постоянен доход, отколкото да си чаровен. – Oscar Wilde

Пропастта между вас и парите не е само умствена, емоционална и физическа. Истинската пропаст е винаги между това, което си мислите, че искате, и това, което наистина искате дълбоко в себе си. – Stuart Wilde

Парите не са най-важното нещо в живота, но са доста близко до кислорода на скалата на нещата, които трябва да имаме. – Zig Ziglar