Пътищата към здравето са много, но има един, който обединява всички и центърът на тежестта му минава през трите плана на човека: физически, психически и духовен. И това е храненето.
Грижи се за своето тяло, то ти се дава само веднъж…/Нагарджуна, Махабхарата/
Изхранването ангажира голяма част от времето, силите и средствата ни. Имаме огромни супермаркети, вериги, широк асортимент от храни, с каквито никога преди човечеството не е разполагало. Това означава ли, че сме по-добре нахранени?
Знаем, че храната съдържа 6-те основни вещества, необходими за поддържане и раждане на живота: белтъчини(аминокиселини), мазнини, въглехидрати, минерали, витамини и вода. Храната, която се разгражда в клетките на тялото е източник на енергия, която без загуби се превръща в електрическа. 60% от нея се изразходва като топлинна, за ефективността на „термоса” – нашата терморегулация. Останалите 35-40% се наричат ефективна енергия на храната и тя е тази, която поддържа функционирането на органите, регенерацията и растежа на клетките в тялото.
През последните десетилетия човечеството е принудено да погледне на храната с очите на милиардите си клетки. Заговори се за клетъчен глад и клетъчно хранене.Известно е, че чрез системата на храносмилането организмът опростява хранителните вещества, за да може да ги оползотвори. С помощта на ензими той разгражда нашите хапки на все по-прости химически фрагменти, които се поемат през стените на храносмилателния тракт – отворена мускулна тръба, дълга повече от десет метра – и в крайна сметка преминават в кръвта, а тя ги транспортира до клетките.
Лечебната мощ на храната осъзнахме, когато разбрахме, че днешните продукти са без хранителна стойност и децата се раждат с унаследен хранителен дефицит. Гладните клетки не функционират правилно, боледуват по-често, не се възстановяват напълно, стареят и умират преждевременно. Истината е, че нямаме никаква реална представа за хранителната стойност на нещата, които ядем. Много сериозни проучвания показват, че за 30 години концентрацията на органични минерали е намаляла средно между 55 и 72 пъти! А това означава минимална ефективна енергия!
Ето я причината да се роди днешната промишленост за хранителни добавки. За минерали и витамини се говори навсякъде, включително и в козметичните препарати, защото те са насъщни, но синтетичните комбинации или изобщо изолираните минерали и витамини обикновено не притежават биоидентична структура, т.е. нямат ензимен носач или дори да са хелатирани – нямат адекватна стереохимична ориентация. Поради това човешките клетки не ги разпознават като храна и изразходват голямо количество енергия за разграждането и абсорбирането и не ги усвояват в достатъчна степен. Обърнете внимание – вместо да получат енергия, за усвояването и изхвърлянето от органите на някои съставки клетките изразходват енергия, а дефицитът остава! Така се стигна до създаването на фармакологичните мегадози! Само че всеки от нас има праг на чревна абсорбция и свръхдозирането има неблагоприятни последици не само с токсичността си, но и с ефекта на влошаване абсорбцията и на консумираната природна храна.
В естествената природна храна, витамините и минералите се намират свързани в характерни комплекси с протеини, въглехидрати и липиди. Особено важно е тези вещества да са биоидентични! Съвременната наука безспорно доказа, в лицето на френския учен д-р Луи Кервран, че когато осигурим необходимите градивни вещества, тялото е в състояние да превръща един химичен елемент в друг – или нашият организъм може да създава нови елементи чрез директна обмяна между ядрата на различните елементи и така да се балансира Сам! чрез процеса биологична трансмутация.
От научна гледна точка храните се делят на биогенна, биоактивна и биостатична.
Биогенната храна ( майчино мляко, мед, кълнове и синьозелените водорасли) притежава всички необходими качества за поддържане и възстановяване на жизнените процеси в човешкия организъм.От изредените биогенни храни единствено водораслите нямат съприкосновение с външните влияния на химия и почви – те са напълно завършена, концентрирана клетъчна храна – един неоспорим дар от природата, без човешка намеса. Като начало на хранителната верига акумулираната в тях слънчева, водна и въздушна енергия е най-концентрирана.
Биоактивна храна са суровите плодове и зеленчуци, които разчитат на нашите усилия да бъдат смлени и усвоени, но в този процес участват активно и техните естествени ензими (пример с банана – максимална ензимна годност когато е на точки, след това естествените процеси ще го върнат в кръговрата на веществата).
Биостатична храна – всяка храна, минала през печка и хладилник, на практика е с унищожена биологична активност. За разграждането и усвояването й организмът отделя много енергия, мобилизира не само своите храносмилателни сокове и ензими, но често ангажира метаболитни ензими от важните системи и органи.(пример: готвената храна, особено смесената от различните категории вещества –протеин+въглехидрати+алкохол+мазнини и т.н.)
Неблагоприятна тенденция в храненето на днешния човек е изместването на рН на тялото в киселинната част – това е предпоставка за задържане на токсините, чести инфекции и болести. Затова е толкова важно да се съобразяваме с фундаменталния принцип на правилното хранене: съотношението между алкалните храни и киселинообразуващите да е 80:20%.
Болестта е вик за промяна на начина на живот. Симптомите не са болест, а само уникалният начин на реакция на нашия организъм към стреса и клетъчния глад, те са знак за усилията му да ги преодолее. Симптомите са признаци, които показват пътя на най-малкото съпротивление, избиран от имунната система, за да защити тялото. Или всяко подходящо хранене е естествен начин за освобождаване силите на имунната система за защита и събуждане самооздравителния механизъм. Балансираният организъм владее преки и бързи средства за неутрализиране на неблагоприятните тенденции – свръхкиселинност, единични ракови клетки, хормонални разстройства, лош холестерол, алергии и т.н., включително и евентуални нашественици.
Не случайно в последните 50 години темата за храненето е една от най-изследваните области в науката за човека. Същевременно обаче за част от обществото, а и за не малко специалисти, неправилното хранене се разпознава само по поднорменото и наднорменото тегло, което всеки забелязва. Истината е, че международните гигантски корпорации-производители и техните мултимилионни рекламни бюджети владеят не само пазара, но и съзнанието на много висок процент от населението на всяка страна. Знаете как даже малките деца рецитират рекламите от телевизията, които непрекъснато възвеличават хранителната стойност или ефекта на мъртви обработени храни. Производителите са загрижени повече за срока на годност на хранителните продукти, отколкото за способността им да подхранват организма на потребителя. Хилядите химични добавки и консерванти в мъртвата храна, призвани да не допуснат от тях да се хранят и живеят микроорганизми, да са противопоказни за гъгрици и плъхове, по някаква неясна логика, трябва да поддържат живота и да задоволяват енергийните нужди на хората.
Колкото и да са силни призивите към хранителната промишленост да поеме своята отговорност и да произвежда пълноценни хранителни продукти, масовото хранене в нашия свят принадлежи на дълготрайните и пакетирани храни, и ако някой си мисли, че това не се отнася до него, въобще няма представа колко подобрители поема дори с хляба и киселото мляко, например. Защото търговията в днешния си вид, не може да си позволи да продава бързоразвалящи се продукти.
Същевременно се наблюдава и обратния процес на осъзнаване – видимо е, че все повече хора осъзнават потребността от чиста, незамърсена, естествена храна. От друга страна етикетът „екологично” струва и ще струва все по-скъпо.
Всъщност неправилното хранене е нещо съвсем обичайно. При това ширещото се неправилно хранене в цивилизования свят и сред нашия народ не винаги се дължи на бедност. Дори сред тези, които могат да си позволят най-доброто, има нездравословно прекаляване с мазнини, готвено, захар и алкохол. Само маркирам коварното влагане на рафинирана захар, към която човешкият род въобще не е приспособен и едва ли ще бъде, в неочаквани продукти – хляб, консерви, кетчуп,салати, месни храни, да не говорим за чудовищното разрастване на т.нар. „забавни храни” – дъвки, бонбони, безалкохолни напитки, снаксове, чипсове. Консумацията на захар е нараснала 2 пъти! от времето на младостта на нашите родители и е фактор за нарушавене алкално-киселинното равновесие на тялото, намаляване на естествената защита с париране на имунната система, залагане и отключване на различни болести, например диабет у хора с генетична предразположеност. Всъщност дори диабетиците ядат, без да знаят, непозволена захар с много от масовите храни, овкусени тайно.
По повод “американската диета”, която и у нас стана еталон на храна за младото ни поколение Д-р Джорд Бригс, професор по хранене в Калифорнийския университет и Национален консултант по хранене в САЩ, казва нещо много показателно: „Типичната американска диета е истинско национално бедствие. Ако храня със същото прасета или крави, без да добавям витамини и други вещества, бих могъл да унищожа животновъдството.”
Преди няколко години, на медицински форум в Лос Анжелис се явява един много изтъкнат английски хирург и изследовател на рака – д-р Денис Бъркит, който прави слисващо аудиторията изказване. Той разказва, че за повече от 20 години практика в Африка не се е натъкнал на нито един случай на възпаление на дебелото черво,т.нар. дивертикулит, на апандецит, затлъстяване, диабет, херния или полипи на дебелото черво.
„Тези заболявания са почти непознати сред африканските народи и това не е някакъв каприз на географията,- казва той – понеже африканците които живеят в градовете и възприемат западната диета, скоро започват да имат не по-малко патология на дебелото черво от англичаните, които цял живот се хранят по този начин”.
Хранителното просвещаване и екологичното съзнание е едната страна на въпроса за правилното хранене. Другият не по-малко кардинален, основен момент е хранителната стойност на храната и степента на усвояването й от тялото. За организма и за нашите милиарди клетки не е храна, това което поглъщаме, а това, което клетките успеят да усвоят. Тъй като всяка клетка и тъкан имат нужда да се хранят и поддържат с точно определен набор от хранителни вещества, недоимъчното хранене, недостигът дори на един само компонент, води до затруднено функциониране на клетките, а когато те страдат, боледува целият организъм. Както пише д-р Роджър Уилямс в книгите си за клетъчно хранене: „Влошеното клетъчно хранене, което стои в основата на всяко недохранване, вероятно е причинило десетократно повече болестни състояния от клинично установените диагнози…Погрешното клетъчно хранене от един или друг тип може да бъде основна причина за повечето незаразни болести – болести, с които понастоящем медицината се бори твърде неуспешно. ”
Към въпроса за клетъчното хранене съществува и още един съществен момент – нашата биохимична индивидуалност. Ние знаем, виждаме, че една и съща храна се отразява по-различен начин на различните хора и имаме различни потребности от едно или друго. Д-р Роджър Уилямс, който посвещава практиката си на клетъчното хранене, провежда задълбочени изследвания, за да докаже, че човешките същества не са еднотипни въглеродни копия. В книгите си „Биохимичната индивидуалност” и „Вие сте необикновени”, издадени в Ню Йорк, той застъпва тезата, че „практически погледнато ние не можем да пренебрегваме фактите на нашата биохимична индивидуалност. По причини, сред които и наследствеността, всеки индивид има хранителни нужди, които се различават съществено по отношение на всяко едно хранително вещество. Някои индивиди може да се нуждаят от определено хранително вещество от 2 до 10 пъти повече от други! Затова, – казва той – ако се съмняваш, че си болен или си в началото на болестта – опитай да се излекуваш първо с хранене. Ключовите оръжия в борбата с болестите са и най-пренебрегваните от съвременната медицина – безбройните хранителни вещества, от които се нуждаят клетките на нашите тела…”
Затова е жизненоважно да търсим храни и добавки, които премахват клетъчния глад, изчистват клетките от токсини и осигуряват енергия и структурен материал за регенерация.Такива са коластрата, някои микроводорасли (АФА, спирулина), есенциалните мастни киселини (ЕМК), особено в комбинация с пробиотиците и/или ензими, чрез които се увеличава способността на стомашно-чревния тракт да се очиства и усвоява полезните вещества от другите храни.
Нека фокусираме вниманието си на ненаситените мастни киселини популярни като ЕМК. В края на ХХ век излязаха наяве много сериозни научни резултати в търсене причинителите за епидемията от сърдечно-съдови инциденти. Например книгите на д-р Бари Сиърс “Зоната”, д-р Джеймс Гормли “Добрите мазнини”(1999), “Сърцата човешки обичат омега-3” на Харвардски колектив и т.н. Лошата новина е, че в нашата съвременна диета съществува не само дефицит на есенциалните (онези мазнини, които не можем да произвеждаме, а трябва да приемем наготово с храната), а и дисбаланс в съотношението между основните ЕМК омега-6 и омега-3. Доказано е, че днес това съотношение е от 10:1 до 22:1, срещу 1:1 омега 6:омега 3 в миналото само преди 50 години или сега в т.нар. Средиземноморска диета. Или не просто замяна на наситените мазнини с растителни, а употребата на достатъчно количество омега 3. Кои са мазнини омега-6? Олиото, маргаринът, пържените и храните в системата “Бързо хранене” – лепкавият маргарин и частично хидрогенизираните мазнини в опакованите храни – всички те водят до отделянето на свободни радикали.
Ето защо днес задължително стана и приемането на антиоксиданти. “Положителният герой” са онези ензими, аминокиселини, минерали и витамини, които предпазват организма от свободните радикали (отрицателния герой).
Природата на свободните радикали е разкрита през 1910 г от племенника на нобеловия лауреат д-р Робърт Кох – д-р Уилям Кох. Те са неконтролирани окисления, които увреждат клетките и отслабват имунната система. Една част тялото си ги произвежда като страничен продукт в процеса на дишане и отделяне на енергия в клетките.По принцип организмът си произвежда естествени антиоксиданти като Со Q 10 , витамин А, Е, С, цинк, селен, някои ензими и киселини. Но нашето време накланя везната към патологични стойности на оксидация – от стрес, болести, лекарства, претоварване, преяждане, пушене, алкохол, замърсяване на всичко край нас през целия ни живот.
А какво да кажем за консервантите?!
Нашите естествени антиоксиданти не успяват да се справят, при съвременния начин на живот ние често изпразваме техния резервоар – надбъбречните жлези. Затова е повишена нуждата ни от допълнителни естествени антиоксиданти и е висок рискът от сърдечно-съдови заболявания, рак и други дегенеративни промени. Колкото по-скоро включим допълнителни антиоксиданти и подпомогнем тялото, толкова по-голяма е ползата от тях напред във времето! Антиоксидантите са лечебно средство при диабет, остеопороза, белодробни болести и рак.
В резюме ползата от тях се изразява в следното:
· Забавят стареенето
· Понижават холестерола
Автор: Ели Хорозова
