Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни.
Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти – и му пречат да лети.
При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.
Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие и изпили. Тогава орелът чака, докато не му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.
И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.
Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения. Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.
Източник: http://svetlilo.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря Ви за коментара :D