Защо повечето хора умират бедни?! / Робърт Кийосаки - из „Ако искаш да бъдеш богат и щастлив, не ходи на училище?”/

„Аз нямам причини да се тревожа, още съм твърде млад?

Колко често ви се налага да слушате подобни изказвания? И между другото, колко често вие самите правите подобни заявления? Всеки път, когато слушам това, аз си задавам въпроса: На каква възраст човек започва да възприема процеса на остаряване като реалност.

От позиция на моята средна възраст, аз ясно виждам как живеят моите бивши съученици, другари и приятели.

Даже най-процъфтяващите сред тях търчат като луди, едва успявайки да изпълнят всичко за деня, запълвайки своето време с еднообразна механична рутина. Те стават сутрин от леглото, ходят на работа, там се наслаждават на малък антракт с чашка кафе, след това отново се връщат в къщи, слагат децата да спят, гледат телевизия, спят... и така прекарват цялата седмица, очаквайки с ужас понеделник сутрин и безспокоейки се за неплатени сметки.

Аз току що ви описах начина на живот на образованата средна класа, която вече се е изкачила на платото на професионализма, финансовата и социална стабилност. Те вече няма да казват: „Аз нямам за какво да се тревожа, все още съм твърде млад.” Те се чувстват изоставащи, да работят им става все по-трудно и по-трудно. По-лошо е това, че те не знаят как да разкъсат този порочен кръг, който е заключил живота им.

Последните няколко години аз прекарах много време, общувайки с хора от 60 до 90 години. Стараейки се да гледам живота с техните очи, аз получих няколко безценни урока, които биха могли да ми послужат много в живота. Когато бях по-млад и имах повече жизнени сили и енергия, аз нямах и най-малка представа за това, как ще ми се отрази възрастта, даже не исках да мисля за това. Животът ми изглеждаше като голям, вълнуващ купон.

Ако направех равносметка на всичко, което научих от тези възрастни приятели, би се получило следното: за здравето и финансите трябва да се внимава когато сме млади, а не когато сме стари. Твърде много възрастни хора, с които съм говорил, още не са планирали както трябва своята старост. Те са мислили за това и по-рано, но не са имали и понятие как тя ще им подейства, също както и аз нямах понятие как те ще възприемат моята пътечка. Много от тях говореха неща от рода: „Годините така бързо се изнизаха..., преди да разбера че годините за работа свършиха и че имам недостатъчен пенсионен доход.”

Много от нас живеят с надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър и от гледна точка на финансите, и от гледна точка на здравето. Много от нас не се грижат за своето здраве, докато не започнат да го губят. Разбира се, кутия цигари не убива човека. Но кутия на ден в продължение на 30 години може!

За съжаление, когато сме млади, ние не се замисляме, че качеството на нашия пенсионен живот зависи от това как ще се подготвим за него през младостта си. Един от най-трогателните примери за това е моят приятел Кен. На млади години Кен работеше за правителството. Точно преди да се пенсионира, той и жена му сериозно се разболяха. Кен заложи техния дом, т.к. пенсията му не покриваше медицинските разходи. Жена му оздравя, но до края на живота си остана прикована на легло. Сметката за медицинско обслужване и намалелият доход им оставиха огромни дългове. А след година след като се пенсионира, Кен беше принуден да продаде дома си, за да плати най-неотложните сметки. Но това не беше всичко. Скоро те започнаха да живеят на кредитни карти. И това продължи докато не се намеси съдът. За тези две години, откакто познавам Кен, той и жена му останаха без нищо и въпреки, че двамата си бяха заработили прилични пенсии, се оказа, че с тях е невъзможно да се преживява. Те си намериха място в благотворителен дом за престарели хора. Но откакто се преселиха там, Кен започна да губи зрение и му взеха шофьорската книжка. След това, лекарските визити, свързани с проследяване състоянието на жена му, се превърнаха за тях в същинско мъчение. По това време те не обремениха децата си, т.к. те също имаха финансови трудности. И както ми каза Кен, седейки с мен една вечер: „Аз прекарах 47 години от живота си, достатъчно трудно заработвайки своя хляб, можех да се насладя на заслужена почивка, но сега ми се налага да работя още по-тежко и вече работя, за да оцелея.”

От момента, когато президент Кенеди подчерта важността на добрата физическа форма, в страната започна бум. Повечето мои приятели станаха фитнес-маниаци. Те, както и аз, са много старателни към здравето си, особено към навика да се яде малко. Колкото и да ме дразни това, толкова и го уважавам, но все пак по нещо пропускам докато не настъпи криза. И все пак тяхната загриженост ме кара да предприема нужните стъпки, за да поддържам своето здраве вместо да му позволя да се влоши.

Но когато аз питам своите приятели-маниаци за тяхното финансово здраве, те като че ли се затварят. Включва се някакъв защитен механизъм и те започват да се държат като атакуващи. Аз започвам да се интересувам дали темата за парите е още по-голямо табу от очакваното. Хората не обичат да говорят за това или да мислят за това, особено ако имат финансови трудности. Много от тях изкарват солидни заплати, защо тогава не искат да говорят за това? Може би защото като имат солиден доход, имат и големи дългове? И задно с това имат минимални спестявания, а единствената им инвестиция е техният дом, който не може да бъде разглеждан като солидна гаранция. Както много други, те всеки месец са заети с оцеляване, т.к. солидна част от техния доход отива за изплащане на дългове.

Често хората казват, че си купуват жилище като инвестиция. В това изявление значението на думата „инвестиция” е неправилно. По-точно би било да наречем жилището необходимост и да кажем, че инвестициите това са оръдия /средства за поддържане на нашите потребности/. Или както се казва в една сентенция: „Човек трябва да си купи четири жилища – едно, за да живее в него, а останалите три – за неговата издръжка на пенсионни години.” Това твърде много ли е?! Помислете за това. Ако все още считате, че това не ви е по силите, променете парадигмата на вашето мислене.

Ако вашият дом е вашата най-голяма инвестиция, аз бих ви посъветвал колкото се може по-скоро да прочетете няколко книжки за инвестирането. След това да поговорите с остарели пенсионери – с онези, при които всичко успешно планирано се е случило и с онези, при които не се е случило. Твърде много хора на средна възраст, а и техните родители, мислят, че техният дом и тяхната пенсия са надеждни гаранции за тяхното бъдеще. Може би, но аз не бих разчитал на това.

Ако вие сте на възраст между 35 и 55 години, а живеете от заплата до заплата, много вероятно е да се случи така, че вашите пенсионерски години да бъдат много болезнени за вас.

След разговора със своите зрели от гледна точка на възрастта приятели, аз определих 4 категории на богатство и здраве, които обикновено вълнуват хората:

1. Здраве и никакво материално богатство.

2. Финансово благополучие и никакво здраве.

3. Финансово благополучие и цветущо здраве.

4. Нито финансово благополучие, нито здраве.

Когато аз изгубих своето финансово богатство, моето физическо здраве също бързо се влоши. Десетте години, които ми бяха нужни, за да възвърна самолюбието си, се оказаха катастрофални за моето здраве. Знаех, че ако не променя посоката, ще се окажа във втората категория - ”финансово благополучие и никакво здраве”. Днес, след като се поучих от опита на моите възрастни приятели, аз отделям нужното внимание на своето здраве.

А вие? В коя категория сте вие?

Помислете над това.

Продължавайте да се движите по курса, по който вървите днес, и къде ще се окажете, когато свършат дните на трудова дейност?

Ще имате ли желаните източници на здраве и финанси? Ще можете и да правите нещата, които искате да правите? Ще можете ли да пътешествате и да видите страните, които искате да видите? Ще бъде ли вашата старост нещо повече от борба за оцеляване? Ще проведете ли остатъка от живота си безспокоейки се за катастрофални медицински разходи? Ще ги проживеете ли съжалявайки, че не сте се погрижили за своето бъдеще по-рано?

Ще станете ли бреме за децата си?

Част от проблемите, които ни се стоварват, когато се опитваме да предвидим последствията или да планираме бъдещето, се състоят в това, че ние не отчитаме мобилността в нашето общество. Всички ние искаме всичко веднага и претендираме, че всичко което ни потрябва, веднага ще стане достъпно за нас. Вече имаме бързо хранене, мини-маркети, обслужване под открито небе (в автомобилите), сухо химическо чистене, електронни броячи на гласовете. Като че ли повече нищо не ни трябва предварително. В миналото хората са планирали банковите си дела, съобразно работното време на банките. Сега движението по сметките и депозитите става 24 часа в денонощието.

Такава тенденция на незабавно удовлетворяване на нашите желания и потребности води към деструктивен начин на мислене. Кой не би искал да забогатее за една нощ! Но аз зная, че това не работи. Аз не мога да получа повече от 30 фунта на нощ. Това също не работи и в случая със здравето. Аз зная, че трябва да пробягам повече пъти по две мили, за да укрепя сърцето си. Успехът не идва за един миг. Годините минават, а ние започваме да изпитваме все по-голям дискомфорт по повод нашата финансова ситуация. В резултат на това ние или започваме да предприемаме твърде рискови начинания, или отстъпваме и изобщо спираме да рискуваме, отчаяно хващащи се за това, което имаме. Някои играят на лотария и се надяват , че в това е тяхното финансово спасение. Други стават жертви на разни видове измамници, действащи по формулата „моментално богатство”.

Всички ние знаем, че нещо трябва да правим, но какво? В задънена улица сме. Продукти сме на нашата образователна система, където постоянно са ни казвали: „Бъдете добри. Правете каквото ви се казва и не правете грешки.”

В училище са ни учили да търсим гарантирана работа с висок доход. По-добре да бяха ни научили, че такива неща, като гарантирана работа, в природата не съществуват. Над 66% от работещите американци са наети от малки компании. Повечето от тях нямат точно планиран пенсионен фонд. Много работници се учудват как може нещо да се планира за утре, ако още днес не им се връзват нещата едно с друго. Както пее рап-звездата Хамер: „Ние се молим само за днес”.

Нашето финансово късогледство не ни позволява да се насладим на финансово осигурено бъдеще. Вместо да мислим творчески, ние чакаме докато ни кажат както да правим или продължаваме да използваме стари отговори, които повече нямат сила. А резултатът какъв е? Финансова парализа. Настига ни старото правило 80-20: 20% от населението ще живее във финансово благополучие, а останалите 80% ще пропилеят живота си на ръба на финансова пропаст или още по-зле. Така не трябва да бъде. Въпреки, че това изисква продължително обучение, по-упорито от нивото на среден лекар или учен, това е напълно постижимо и завършва с финансов успех.

Ако нашите деца се бяха обучавали на принципите на парите и бизнеса, които с лекота могат да бъдат преподавани в игрова форма, такава като старата добра „монополи”, всеки би се научил на финансов успех независимо от раса, цвят, произход и образователно равнище. Защо нашата образователна система не обучава на тези базисни навици за оцеляване? В края на краищата ние можем да настояваме за това достатъчно упорито. Може би, ако това би станало, образователната система би трябвало да се раздели със своята най-голяма заплаха, гласяща така: „Ако не се учите усърдно, вие няма да получите добра работа.” Ние ще можем да избегнем страха, ако основна мотивация за учене стане любовта към знанията.

Има едно хубаво изречение: „Ако не промените посоката, след време ще бъдете отнесени пак там, където сте били.”

Какво може да означава това, приложено към съвременното общество, в което болшинството млади хора гледат на образованието както престъпник на присъдата? В такъв случай ни чака плашеща перспектива. Ние трябва много внимателно да се вгледаме в нея и да изберем новия курс натам, където младите умове могат да се развият максимално. Дойде време за всички нас да определим приоритетите си в нашата система на образование.

Играта "CA$HFLOW" на Робърт Кийосаки:
"Колкото повече играете, толкова по-богати ставате!"

Играта "CA$HFLOW" (“Потоци пари”) е забавен, лесен и ефективен начин за създаване на практически навици и умения, необходими за постигане на финансова свобода. Тази уникална игра ще ви научи:

-да контролирате приходите и разходите си,

-кои покупки ви правят бедни и кои – богати

-да правите пари, без да имате нужда от пари

-да придобиете финансова независимост

-да изграждате успешни инвестиционни стратегии

-да инвестирате и умножавате парите си

-да правите грешки, без да плащате за тях

-да изградите нови навици по отношение на парите

-да разчитате на себе си в реалната игра на парите

-да действате бързо, когато се налага - и т.н, и т.н, и т.н.

Парите имат силата както да ви направят техен роб, така и да ви направят свободен човек.

Играта “Потоци пари 101” е създадена, за да научи хората как да овладеят парите си да повишат финансовата си интелигентност. Първият път играта може да ви отнеме много време и да ви се стори трудна, но ви уверяваме, че колкото повече играете, толкова повече ще учите и толкова по-скоро ще можете да излезете от омагьосания кръг и да поемете пътя към своята свобода! Играта “Потоци пари 101” вече е на разположение в офиса ни, по книжарниците и във всички Кешфлоу клубове в страната. Стремежът ни беше да я направим по-достъпна за България, като запазим оригиналното качество. Факт е, че сме се справили - цената на българската игра е само 180 лв. (за сравнение оригиналната версия на английски език струва 200 $ плюс пътни, т.е. 2 пъти повече). Както виждате, не само играете на майчиния си език, но и пестите пари! Трябва да изиграете играта поне 2 пъти, за да научите правилата и стратегиите. След втория път играта ще ви стане по-лесна, ще се забавлявате повече и ще започнете действително да се учите. Препоръчваме отначало да играете играта в Кешфлоу Клуб. За това има много основания:

-играете в група, което ви дава възможност да наблюдавате действията на хора с различни професии, образование, опит и навици.

-координаторът на клуба ви помага да разберете правилата на играта много по-лесно.

-можете да прецените дали си заслужава да купите играта

-придобивате опит и умения, които можете да предадете на семейството и приятелите си.

-изиграването на една-две игри в клуб не е скъпо и всеки може да си го позволи.

 Играта може да закупите от тук Играта Потоци пари от Робърт Кийосаки от " Анхира "