Приятни почивни дни :)

Lidia Ganeva - Magical Day 

(Вълшебен ден) Bulgaria - 

Junior Eurovision 2016 

 

УСПЕХ В "АКВАСОРС" МЛМ БИЗНЕС

Можем ли да носим две дини под една мишница? Да, със сигурност. Въпросът не е в това, дали можем, а до кога и дали си струва. 
АкваСорс е бизнес, който много хора стартират в свободното си време. В свободното си време. Това е силната и слабата страна на този бизнес. Силна, защото започваш от нищото, без риск, без сътресения и без никакъв опит, а възможностите за растеж са неограничени. Слаба, защото свободното време го превръща в лесна жертва. Когато времето „не ни достига“, познайте от къде ще си го „набавим“, при това без да си даваме сметка какво пропускаме. Човек поддържа фокуса си подсъзнателно или по навик към ежедневните неща в живота, независимо дали те са полезни за него и каква перспектива има в тях. Тук никой никого не може да съди и съветва, всеки сам си решава. Но всяко нещо си има цена. Успехът има цена. Неуспехът – също. Има нещо, което трябва да знаем, и това е, че енергията и силите ни са ограничени. Мястото, в което ги влагаме се определя от нашия фокус. Ето ви нагледно това, което се опитвам да кажа (почнете от долу на горе, както се израства в този бизнес, от ляво на дясно, каквато е посоката към финансовата свобода в паричния квадрант):

Още малко пояснения по таблицата:
Всичко останало – работа, домакинство, телевизия, забавления, 
училище и т.н.
АкваСорс – целенасочено изграждане на мрежа от клиенти 
дистрибутори и лидери
Постигнат резултат – нивата, които постигате съгласно плана за
възнаграждение
Месечни доходи – сумите, които може да печелите в този бизнес
(приблизително, но с достатъчна точност)
 

Това не е призив да захвърлите всичко останало и да се посветите на АкваСорс бизнеса си, защото никой няма право да изисква това от вас. Но се надявам това да внесе яснота по следните най-често премълчавани въпроси: 
1. Защо, след като съм от 15 години в АкваСорс все още нямам никакво развитие?
2. Защо вече 10 години си седя „прост директор“?
3. Защо хората, които включих преди време сега нищо не правят? 
4. Защо ми е трудно да поддържам нивото си? 
5. Защо, след като си обещах да постигна еди какво си ниво това все още не се е случило? 
6. Защо обемите ми този месец нещо куцат? 
И така нататък.
 

Понеже споменах обемите, имам една идея…

Всяка вечер, когато отварям страницата си в АкваСорс си казвам 

„Я да видя обемите“. Вероятно и вие така правите. 

Предложението ми е следното – да заменим мантрата „Я да видя обемите“ с „Я да видя последствията от фокуса и действията ми“ 

Споделено на 20.07.2016г. от Емил Найденов в 
Добре дошли в АкваСорс!

http://www.aquasource.net 

ТЪРСЯ СИ СЪТРУДНИЦИ!

МЛМ

Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и ще повдигна Земята 
Архимед
 

Както знаем, всеки лост има две страни. Когато сте откъм правилната страна, вие сте в състояние да извършите огромна работа с малко усилия. Когато сте откъм грешната страна усилията ви ще са безрезултатни, независимо от философията, която изповядвате.

„….Не вярвам в МЛМ“…. 

„Не ми харесва схемата, по която се разпространяват тези продукти“

„Това ми се струва ненадеждна, остаряла идея от 90-те години“ , 

„Аз съм с предубеждения към този начин на работа“ и т.н. 
Чували ли сте тези възражения? 

Е, как се чувствахте, каква беше реакцията ви? 

Не зная как ви звучи всичко това, но ще споделя моите виждания по въпроса:
1. Да не вярваш в МЛМ е все едно да не вярваш на асансьорите в небостъргача и да тръгнеш пеша нагоре по стълбите. Или да не вярваш на факта, че подемният кран е в състояние да повдигне товар, стотици пъти по-тежък от това, което вие сами можете да вдигнете и да продължаваш да превиваш гръб пред невъзможна задача. Или да не вярваш в принципа на лоста, който е в основата на всички машини. 
2. „Това е остаряла идея от 90-те години“… да, идеята е дори още по-стара, както и идеята машината да отмени човека в тежката физическа работа. Освен това идеята да се ходи на работа е още по-стара, но това не я прави невъзможна.
3. „Аз съм с предубеждения към МЛМ“ – „….но не съм с предубеждения към това, да получавам само една малка част от това, което съм изработил (при наемната работа например)“
 

Работата ни е да образоваме кандидатите, а не да спорим с тях. 

И все пак, ако спорът е закачлив , образователен и онагледен с подобни примери кандидатите постепенно ще започнат да възприемат това, което им говорите.

Споделено на 23.07.2016г. от Емил Найденов в 
Добре дошли в АкваСорс!

Вижте още: Д-р Петър Найденов: Какво научих от Ранди Гейдж за МЛМ в Лондон

Лекувам депресия с хапчета …или какво да държим в главите си.

Лекувам депресия с хапчета
…или какво да държим в главите си. 
Преди да ви предпиша хапчета, да ви задам един въпрос…
Знаете ли, че в мозъка ви има три помещения, разположени на два етажа?
1. Склад (няма нищо общо с паметта) или клошарница етаж 2 – място, където складираме информацията, събрана отвън. Тук са всички спомени, гледки, факти, познанства, знания, обща култура и т.н. Тази стая е нещо като клошарски рай – в нея има всичко, което някой друг вече е създал, употребил и „изхвърлил“ наяве. Тази стая представлява нашата „сергия“ пред обществото. Тя работи от сутрин до вечер и предлага срещу заплащане какво ли не – всичко, каквото има вътре в нея. За много хора тази стая е светая светих, защото разчитат на нея за прехраната си. Всъщност, тя е част от един огромен битак (само в България сме над 6 милиона души), където всеки се опитва да продава каквото има, но в общи линии – едно и също. Поради това търговията е тегава – тук цари особена атмосфера на обезценяване. Това е място, където великите мисли са превърнати в безмислени лозунги а знанието – в затвор, изграден от догми и предразсъдъци. Тук науката не допуска вмешателство, промяна, не търпи критика и претендира за завършеност. Ние хората скиторим из този битак с вежлива усмивка на лицето си (което е хубаво) и в търсене на вдъхновение за живота си пренареждаме тази клошария, изхвърляйки в поздрав към другите някоя отдавна изтъркана велика мисъл или поредната картина със захабена красота. Еднотипното разнообразие на този битак прави престоят ни тук измамно приятен, създавайки усещане за комфорт и притъпявайки рецепторите ни за живота до степен, достатъчна да не забележим как депресията бавно се просмуква в душата ни. Това ни кара да се ровим обезумели в клошарницата си, търсейки поредното временно вдъхновение под формата велика мисъл, саксия с цветя или лекарствено хапче, което съдържа в себе си всичко това и малко химия. И въпреки, че престоят ни тук изобщо не е задължителен, има нещо пленяващо – тук животът е лесен и минава неусетно депресиращо. Съдържанието на тази стая до такава степен прокисва, че разяжда пода и го прави силно пропусклив. Кои са съседите отдолу?
2. Творческа работилница етаж 2 – тук няма спомени и познание в завършен вид. Всъщност, тук нищо никога не е в завършен вид и е отворено за всякакви промени. Твърди се, че всеки човек е уникален. Не зная дали това е истина или просто е поредният лозунг от клошарницата, но ако има някаква разлика между нас човеците, то тя вероятно се кове в тази стая. Тук някога от някого е създадено всичко онова, което сега прокисва в клошарницата – първообрази на велики мисли - още преди изричането им да ги превърне в изтъркани лозунги, вдъхновяващото вълшебство на красотата още преди да бъде изрисувано на похабяваща се картина, прозренията на науката - още преди да бъдат превърнати в догма и чистите взаимоотношения между хората - още преди да бъдат превърнати в статукво. Тази стая не изисква пространство, защото тя „не съдържа“ а създава. Тя не разменя, а пречиства. Тя не задържа, а раздава. Това я прави привидно уязвима и същевременно апетитна. Но само привидно. Тук всичко, попаднало отвън (например от клошарницата) се подлага на претопяване, за да се появи в никога не съществувала, пречистена и обновена субстанция, която под различна форма е на път към света и хората. Тук се създава словото още преди да бъде изречено. Тук се създава стойността още преди да започне обезценяването и, тук се създава мъдростта, още преди да бъде пренебрегната, тук се създава красотата още преди да бъде видяна, тук се създава живота – още преди да се превърне в нещо преходно. Тук се мисли и твори вечността. Тук е сърцето на човека и света. Тук е Бог. 
В тази стая престоят не е задължителен. Въпреки широко отворените и врати гледката е удивително пустееща, като изключим табелка с надпис „Място за мислене и творчество“. Тук се създава индивидуалната реалност, в която живее всеки един човек, дръзнал да посети тази стая. Кои са съседите отдолу? 
3. Всекидневна – етаж 1. Стаята на емоциите и действията – всъщност, съседите отдолу сме си ние. Тази стая е удивително инженерно решение. Част от таванът и плаче, изливайки сълзите на стая № 1 - клошарницата – прокиснала отвара от похабен престой. Част от таванът мълчи в очакване да се качим в стая № 2.

Странно нещо е човекът – живее в очакване на вдъхновение. Красиво е, нали? Да живееш в надежда и очакване на вдъхновение… да живееш в очакване….. да очакваш …….къде остана животът? Там някъде – до табелката „Място за мислене и творчество“. 
И така – имаме избор – да създаваме своята реалност или да се потопим в реалността на клошарницата. Чуждата реалност е лесно достижение и сигурен път към депресията. Собствената реалност е въпрос на творчество и мислене. Вероятно поради това се казва „Мисли и забогатявай“ а не „Депресирай се и забогатявай“. Забогатяването е творчески процес. 

Депресирането е консуматорски процес. 

Или както е казал някой – ум царува, ум робува, ум патки пасе. 
Морфей (от филма Матрицата) твърди, че има само два вида хапчета – едното е червеното – което те води до стая №2. То връща живота и истинската стойност на нещата в клошарницата, отваря очите ти за техния първообраз и те изпълва с чувство на благодарност за това, че някой вече е сторил много нещо за теб. Но само ако вече не е много късно. Вземеш ли го – връщане назад няма. Няма и антидот. 

Другото е синьото – то се харчи като за световно, защото те води до клошарницата, където има хапчета за всичко – за сън, за безсъние, за запек, за разстройство, за слабеене, за дебелеене и т. н. 

Или както пее В. Высоцкий – 

„Бог ни даде избор и свобода. Какво да правим с нея сега?“ 
 

Споделено на 9.07.2016г. от Емил Найденов в 
Добре дошли в АкваСорс!

 

Успехът е въпрос на постоянство и фокус

Успехът е въпрос на постоянство и фокус.
Нека първо изясним какво точно означава постоянство и фокус…
Постоянството е навикът (умението, превърнато в навик) да държим в ума си определена цел докато я постигнем на 100 %. Доста мъчително упражнение, нали? Не и ако си изясним механизмът му. 
Случвало ли ви се е да не постигате някои от целите си? На мен – да! Това ме кара да се чувствам ….меко казано – неприятно. Зная кой съм, „наясно“ съм какво искам, какво мога, бла бла бла, и накрая – нищо. Според мен има два вида цели:
1. Цели на суетата – свързани са с липсата на лична стойност, което автоматично ни кара да търсим одобрението на света. Липсата на лична стойност е отделна тема и често срещат факт. Нещо като омагьосана въртележка, която препускайки се опитваме да напуснем. Механизмът на тези цели е – виждам с очи (само с очите си), искам, поставям си цел, пропускам… ох! Например – лято е, аз съм дебел, предстои ми море, виждам някой със страхотно тяло и искам същото за себе си. Ох! Или пък виждам успехът на другите – отново само с очите си – искам и аз, опитвам – пропускам. Ох! И така нататък. Това е така, защото очите виждат само гледката, но не и реалността, която стои зад нея. А реалността е нещо много лично, даже интимно. Всеки сам си я създава, и само той си знае какво му струва. Суетата – любимият ми грях! Тя изпълва света със сапунени мехури, но той не става по-чист от това. 
…. Но тъй, като постоянството и фокусът са изключително некомфортни, постоянно се опитваме да ги заменим с други, по-комфортни неща. Например: 
- Проблеми – те са страхотно извинение, което даже не се налага да обясняваш – веднага получаваш успокоителна доза съчувствие и разбиране. Но проблемите пораждат нов проблем – в живота ти не се случва нищо ново. Проблемите са като блато – водят до нови проблеми. Тук поговорката „Всяко зло за добро“ не върви. (Между другото тази поговорка, както и много други са си опиум за народа. Истинското и значение според мен е всяко зло води още зло)
- Приоритети – използваме най-ценните хора и неща в живота ни като скривалища – деца, болни, домашни любимци, домове и т.н. Например: „… не мога, трябва да отида на родителска среща“, „… не мога, трябва да извеждам кучето си“, „…не мога, трябва да гледам болната си леля“ и т.н. Имам един приятел, който преди време претърпя изключително тежка операция. Че даже не веднъж, а два пъти го оперираха. Обаче това по никакъв начин не попречи на успеха му. Жена му между другото претърпя операция от рак, и това по никакъв начин не промени пътят и към успеха. Ах, какви приятни извинения на вятъра… Не зная как ще ви прозвучи, вероятно много цинично, но според мен приоритетите са измислени да обслужват посредствеността. Те са просто извинение. Създаваш стойност, после не само се отказваш от нея, но се криеш зад останките и. Все едно да пуснеш напред детето си в минно поле за да вървиш след стъпките му. Имаме избор да използваме приоритетите си като мотивация, или като скривалища.
- Духовно развитие – тук направо не ми се рови, ужасна воня е! Ако безкрайната пропаст на човешкото падение има дъно, то вероятно се нарича духовно развитие. Тези две думи стоят в началото и в края. В началото – като извисяване на Човека във всичките му измерения. В края – като висша форма на човешкото лицемерие. 
2. Цели, продиктувани от осъзнати ценности, които проявяват нашата същност. Например, ако здравето ми наистина е сред основните ценности в живота ми, аз ще се грижа за него. Ако успехът е моя философия, аз ще го подхранвам, а не той мен. И т.н.
Нека се върнем към умението (навикът) да държим в ума си определена цел до пълното и постигане. Фокусът! Фокус-мокус.
Първият етап от изграждането на това умение е свързано с нещо много важно – да определим истинските си ценности, и ако е нужно, да ги преосмислим, което означава да сме наясно със:
1. Последствията
2. Цената 
3. Готовността ни да я заплатим. 
Или казано просто – духовно развитие – искаш, плащаш, живееш с последствията. 
Вторият етап е свързан с целенасоченото използване на времето (буквално), в което живеем (нищо общо с времената, в които живеем). Идвало ли ви е на ум, че може да използвате времето като разменно средство? Точно както парите! Искате хляб, вадите 1 лев и си купувате. Искате почивка на море – вадите 1000 лв. и сте там. Въпросът е откъде идват тези 1 и 1000 лева? Отговорът е – от вашия джоб. И то не защото в него просто се метлеят някакви си пари, а защото вие сте планирали да размените тези пари срещу важни за вас ценности. Е, с времето е същото – вие се посвещавате на успеха, здравето, детето си, хобито си или каквото там е важно за вас не защото са ви останали 2-3 часа свободно време, а защото сте определили предварително това време за вашите истински ценности. Същият механизъм управлява и енергията ви, и мисленето ви, и живота ви. Осъзнат живот. Ето ви – заплата 500 лв, заделям 50 лв за здравето ми. Останалото – по същата схема. Ето ви – време 24 ч. Заделям 2-3 часа за своя собствен успех, 30 минути – за здравето ми, и т.н. 
Е, монетата има и друга страна – ето ви 500 лв заплата. Ток, телефон, наем, цигари, кафета, бира и т.н., ми тя свърши, нямам 50 лв за витамини. Ето ви 24 ч време – работа 8 ч, път 2 часа, телевизия 6 часа, сън 8 часа…. Кога да успявам? Времето, също както и парите са мерило за ценност. Те идват при нас като бележка в бележник, която сами си пишем, и отиват под наш контрол към човека, в които ще се превърнем след време. За нас остава изборът да даваме посоката и да живеем с последствията. Останалото е гробница от неизпълнени желания и несбъднати мечти сред изобилие от време, пари и възможности. 
Суетата – любимият ми грях!

Споделено на 19.07.2016г. от Емил Найденов в 
Добре дошли в АкваСорс! 

„Аз просто нямам време...“ - част 2

 

Голяма част от живота ми премина в липса на време и пари. 

Вероятно и други хора са попадали поне за миг в този капан. 

Не зная как е при тях, но ето аз какво разбрах: Ако днес усещам липса на време, пари и възможности, за да върша нещата, които бих искал да върша, то така ще е и утре, и вероятно цял живот. 
 

Истината е друга. 
 

Всъщност, никой никога не страда от липса на време, пари и възможности. Това просто е състояние на ума, психиката и емоциите (страх). Първата крачка към изхода от това състояние обикновено е по-голяма (нарича се ритник) и е „от вън“ (живота). Много често слушаме, казваме, цитираме или сами разбираме, че времето е най-ценният актив, че никога не можем за го възстановим, че никога не се връща назад и т.н. Всъщност времето е най-изобилното нещо на света. Всеки човек на планетата разполага с неизчерпаем ресурс от време. Тук няма бедни и богати (и съответно извинения на тази тема) Никой не е в състояние да ви отнеме времето. Не съществуват времеви кризи (за разлика от икономическите, финансовите, културните и т н). Всеки човек буквално плува и съществува в изобилие от време. Времето вероятно е най-изобилното понятие във вселената. То е като въздуха, който дишаме и като безкрайността, която виждаме. Въпросът изобщо не е в това, дали имаме време за нещо или не, а в това, дали искаме нещо или не. 

Ако някой твърди, че няма време за свой бизнес, всъщност той казва, че изобщо не се интересува от свой бизнес. Ако някой твърди, че няма време за спорт, това е, защото здравето изобщо не му е приоритет. Ако някой твърди, че няма време да чете книги, то това е, защото счита, че четенето на книги е безполезно. И т.н. Такива хора наистина си мислят, че нямат време за едно или друго. Но това просто е състояние на ума, който както знаем – царува, робува или патки пасе. 

Ето ви няколко „шифрограми“ на тази тема:
Нямам време за свой бизнес, „защото твърдо съм решил да фалирам“
Нямам време за спорт, „защото твърдо съм решил да си докарам инфаркт“
Нямам време да уча, „защото съм решил да пресуша мозъка си“
 

И така, ако днес извинението е, че нямаме пари, време или нещо друго, чакайте да видите истинската криза, която предстои.

 

Емил Найденов в  Добре дошли в АкваСорс!

Вижте още: „Аз просто нямам време...“

АКВАСОРС БЛИЦ ПРОМОЦИЯ: "Зелена Енергия " - 120 + 20 безплатни капсули.

Уважаеми дистрибутори и клиенти,

От  06.10.2016 г. - четвъртък, можете да закупите
 

"Зелена Енергия" 120 + 20 БЕЗПЛАТНИ капсули.

Количествата са ограничени!
Промоцията е валидна до изчерпване на 

промоционалните количества.

Зелена Енергия е уникална комбинация на три натурални съставки за поддържане на добро здраве на клетъчно ниво и максимални нива на енергия

1. AquaSource водорасли от езерото Кламат - едни от най-чистите и най-богати на минерали водорасли в света.

2. Органична алфалфа - като хранителен източник, който расте навсякъде, тя е известна със своите изключително дълги корени, чрез които добива минерали, аминокиселини и други хранителни вещества от почвата. Тя осигурява хранителни вещества в концентрирана и лесно смилаема форма.

3. Хавайска спирулина - това е най-добрата спирулина, защото се преработва натурално и расте около година на перфектния климат на Хавай. Преминала е тестове за чистота, което гарантира отлично качество и хранителни стойности.

От години Зелена Енергия е един от най-добре продаваните продукти на AquaSource, заради синергичния ефект от комбинацията на тези три, богати на множество хранителни вещества, храни.

За разлика от други доставчици, нашите AquaSource водорасли никога не са замразявани, нито излагани на високи температури, каквито са другите процеси на сушене. Патентованият метод на сушене BioActive Dehydration® на AquaSource осигурява максимално запазване на хранителните стойности.

Указания за употреба:Вземайте по три капсули Зелена Енергия дневно, за да помогнете на тялото си да устои на предизвикателствата на съвременния свят.

 - Подходящ за всички възрасти
- Осигурява на всички клетки от организма един невероятно богат коктейл от незаменими хранителни вещества
- Клетките заработват максимално ефективно
- По-продължителната консумация може да доведе до засилване обмяната на веществата
- Зарежда организма с потоци живителна енергия

Клиентска цена: 69,30 лева

  КАТАЛОГ НА АКВАСОРС ПРОДУКТИ

 

  ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЦЕНИТЕ:

 

КЛИЕНТСКА ФОРМА ЗА ЗАЯВКА НА АКВАСОРС ПРОДУКТИ

 

За поръчки по интернет:
http://aquasourcebg.com/shop/index.html?ref=50018799

 

Продукти на АкваСорс можете да поръчате на някой от телефоните на фирмата: 02 - 858 16 46, 02 - 859 70 04 , GSM: 088/743 71 67, 
GSM: 089/245 37 70, НАЦИОНАЛЕН ТЕЛЕФОН: 0 7003 1003.

Продуктите ще бъдат доставени на следващия работен ден, на посочения от вас адрес, чрез куриер, с наложен платеж. 

При заявката на продукт трябва да посочите дистрибуторски номер и име, чрез които тя да бъде направена. 

Можете да използвате моя №: К 50018799, Маргарита Колева.

Колко трябва да ни плащат, за да е справедливо?

…Зависи от гледната точка, която е въпрос не само на финансова грамотност, но и на ….още нещо. „Още нещо“ означава ценностна система, личностно развитие, духовно развитие, мъдрост, отговорност и комбинацията от тези категории. Не е задължително да обичаме това, което правим, но е задължително да сме наясно с последствията от действията си! Защото последствията са определящи. Преди време баща ми ми го каза много просто – парите са добър слуга и лош господар. Но хората са различни и възприемат парите по различен начин. Ето ви няколко примера:
1. Парите като ценност. Такова отношение оправдава всички начини на придобиването им – алкохол, наркотици, убийства, проституция, кражба, измами… и каквото още се сетите. За да възприеме парите като ценност, човек предварително трябва да е лишил себе си от ценност. Той се превръща в стока, която е готова да се продаде. За него е все едно, какво ще прави, какви ще са последствията от действията му и как това влияе на света и хората около него. Такива хора обикновено питат „Колко ще ми платите?“ преди да са разбрали какво ще правят или просто се интересуват колко би трябвало да получават на час, на ден, на година без да става ясно защо изобщо трябва да получават нещо. Те разчитат на късмет, трият постоянно билети от лотарията, надявайки се да получат нещо срещу факта, че съществуват. Нещо, срещу нищо! В тази категория попадат и „престъпниците по душа“ под всякаква форма – явна (крадци, убийци, измамници и т.н.) и скрита (например хора, облечени във някаква власт)
2. Парите като мерило за ценност – каква е ползата за нас и за света от това, че съществуваме… какво създаваме, какво творим, с какво допринасяме. Хората, които са дораснали до това разбиране не очакват да получат нещо срещу нищо. Те не започват разговора с „Какво ще ми платиш?“ а с „Какво се очаква от мен?“ Естествено, че си търсят парите, но само като еквивалент на своята ценност. Такива хора обикновено работят докато имат сили. Те нямат претенции към другите, защото знаят своята ценност и залагат на нея. Работят в екип, създават екип и ръководят екипи. Израстват като лидери и създават лидери. 
3. Парите като средство за размяна на ценности – следствие от т. 2 – важи за хората, описани в т. 2. Те уважават и ценят парите. Пестят, вместо да пилеят, защото знаят, че зад всяка стотинка стои капчица талант, пот и благодарност. Внимават какво купуват, за какво плащат и къде отиват парите им, защото са наясно че не само печеленето е свързано с ценности, но и харченето на пари подхранва, създава и служи на други ценности. Например печелиш парите си като музикант (създаваш ценност) и с тях си купуваш наркотик за „лични нужди“ (подхранваш бизнес, който разрушава ценности. В наркобизнеса убийствата са част от играта, и с парите, които даваш за „лични нужди“ плащаш за тези убийства. Съзнателно или не – все тая)
Е, колко трябва да ни плащат, за да е справедливо? 
Физическите потребности на човека, свързани с неговото оцеляване и комфорт често се използват като критерий при отговора на този въпрос. Но дали това е справедливо? 
Въпрос на гледна точка. Или както казва Остап Бендер: „Шура, с тези свои мисли не искам да те обиждам, а просто да укажа какво е мястото под слънцето, което заемаш със своя живот“

Споделено на 8.07.2016г. от Емил Найденов

Източник: Фейсбук група Добре дошли в АкваСорс!