Лекувам депресия с хапчета …или какво да държим в главите си.

Лекувам депресия с хапчета
…или какво да държим в главите си. 
Преди да ви предпиша хапчета, да ви задам един въпрос…
Знаете ли, че в мозъка ви има три помещения, разположени на два етажа?
1. Склад (няма нищо общо с паметта) или клошарница етаж 2 – място, където складираме информацията, събрана отвън. Тук са всички спомени, гледки, факти, познанства, знания, обща култура и т.н. Тази стая е нещо като клошарски рай – в нея има всичко, което някой друг вече е създал, употребил и „изхвърлил“ наяве. Тази стая представлява нашата „сергия“ пред обществото. Тя работи от сутрин до вечер и предлага срещу заплащане какво ли не – всичко, каквото има вътре в нея. За много хора тази стая е светая светих, защото разчитат на нея за прехраната си. Всъщност, тя е част от един огромен битак (само в България сме над 6 милиона души), където всеки се опитва да продава каквото има, но в общи линии – едно и също. Поради това търговията е тегава – тук цари особена атмосфера на обезценяване. Това е място, където великите мисли са превърнати в безмислени лозунги а знанието – в затвор, изграден от догми и предразсъдъци. Тук науката не допуска вмешателство, промяна, не търпи критика и претендира за завършеност. Ние хората скиторим из този битак с вежлива усмивка на лицето си (което е хубаво) и в търсене на вдъхновение за живота си пренареждаме тази клошария, изхвърляйки в поздрав към другите някоя отдавна изтъркана велика мисъл или поредната картина със захабена красота. Еднотипното разнообразие на този битак прави престоят ни тук измамно приятен, създавайки усещане за комфорт и притъпявайки рецепторите ни за живота до степен, достатъчна да не забележим как депресията бавно се просмуква в душата ни. Това ни кара да се ровим обезумели в клошарницата си, търсейки поредното временно вдъхновение под формата велика мисъл, саксия с цветя или лекарствено хапче, което съдържа в себе си всичко това и малко химия. И въпреки, че престоят ни тук изобщо не е задължителен, има нещо пленяващо – тук животът е лесен и минава неусетно депресиращо. Съдържанието на тази стая до такава степен прокисва, че разяжда пода и го прави силно пропусклив. Кои са съседите отдолу?
2. Творческа работилница етаж 2 – тук няма спомени и познание в завършен вид. Всъщност, тук нищо никога не е в завършен вид и е отворено за всякакви промени. Твърди се, че всеки човек е уникален. Не зная дали това е истина или просто е поредният лозунг от клошарницата, но ако има някаква разлика между нас човеците, то тя вероятно се кове в тази стая. Тук някога от някого е създадено всичко онова, което сега прокисва в клошарницата – първообрази на велики мисли - още преди изричането им да ги превърне в изтъркани лозунги, вдъхновяващото вълшебство на красотата още преди да бъде изрисувано на похабяваща се картина, прозренията на науката - още преди да бъдат превърнати в догма и чистите взаимоотношения между хората - още преди да бъдат превърнати в статукво. Тази стая не изисква пространство, защото тя „не съдържа“ а създава. Тя не разменя, а пречиства. Тя не задържа, а раздава. Това я прави привидно уязвима и същевременно апетитна. Но само привидно. Тук всичко, попаднало отвън (например от клошарницата) се подлага на претопяване, за да се появи в никога не съществувала, пречистена и обновена субстанция, която под различна форма е на път към света и хората. Тук се създава словото още преди да бъде изречено. Тук се създава стойността още преди да започне обезценяването и, тук се създава мъдростта, още преди да бъде пренебрегната, тук се създава красотата още преди да бъде видяна, тук се създава живота – още преди да се превърне в нещо преходно. Тук се мисли и твори вечността. Тук е сърцето на човека и света. Тук е Бог. 
В тази стая престоят не е задължителен. Въпреки широко отворените и врати гледката е удивително пустееща, като изключим табелка с надпис „Място за мислене и творчество“. Тук се създава индивидуалната реалност, в която живее всеки един човек, дръзнал да посети тази стая. Кои са съседите отдолу? 
3. Всекидневна – етаж 1. Стаята на емоциите и действията – всъщност, съседите отдолу сме си ние. Тази стая е удивително инженерно решение. Част от таванът и плаче, изливайки сълзите на стая № 1 - клошарницата – прокиснала отвара от похабен престой. Част от таванът мълчи в очакване да се качим в стая № 2.

Странно нещо е човекът – живее в очакване на вдъхновение. Красиво е, нали? Да живееш в надежда и очакване на вдъхновение… да живееш в очакване….. да очакваш …….къде остана животът? Там някъде – до табелката „Място за мислене и творчество“. 
И така – имаме избор – да създаваме своята реалност или да се потопим в реалността на клошарницата. Чуждата реалност е лесно достижение и сигурен път към депресията. Собствената реалност е въпрос на творчество и мислене. Вероятно поради това се казва „Мисли и забогатявай“ а не „Депресирай се и забогатявай“. Забогатяването е творчески процес. 

Депресирането е консуматорски процес. 

Или както е казал някой – ум царува, ум робува, ум патки пасе. 
Морфей (от филма Матрицата) твърди, че има само два вида хапчета – едното е червеното – което те води до стая №2. То връща живота и истинската стойност на нещата в клошарницата, отваря очите ти за техния първообраз и те изпълва с чувство на благодарност за това, че някой вече е сторил много нещо за теб. Но само ако вече не е много късно. Вземеш ли го – връщане назад няма. Няма и антидот. 

Другото е синьото – то се харчи като за световно, защото те води до клошарницата, където има хапчета за всичко – за сън, за безсъние, за запек, за разстройство, за слабеене, за дебелеене и т. н. 

Или както пее В. Высоцкий – 

„Бог ни даде избор и свобода. Какво да правим с нея сега?“ 
 

Споделено на 9.07.2016г. от Емил Найденов в 
Добре дошли в АкваСорс!