Успехът е въпрос на постоянство и фокус

Успехът е въпрос на постоянство и фокус.
Нека първо изясним какво точно означава постоянство и фокус…
Постоянството е навикът (умението, превърнато в навик) да държим в ума си определена цел докато я постигнем на 100 %. Доста мъчително упражнение, нали? Не и ако си изясним механизмът му. 
Случвало ли ви се е да не постигате някои от целите си? На мен – да! Това ме кара да се чувствам ….меко казано – неприятно. Зная кой съм, „наясно“ съм какво искам, какво мога, бла бла бла, и накрая – нищо. Според мен има два вида цели:
1. Цели на суетата – свързани са с липсата на лична стойност, което автоматично ни кара да търсим одобрението на света. Липсата на лична стойност е отделна тема и често срещат факт. Нещо като омагьосана въртележка, която препускайки се опитваме да напуснем. Механизмът на тези цели е – виждам с очи (само с очите си), искам, поставям си цел, пропускам… ох! Например – лято е, аз съм дебел, предстои ми море, виждам някой със страхотно тяло и искам същото за себе си. Ох! Или пък виждам успехът на другите – отново само с очите си – искам и аз, опитвам – пропускам. Ох! И така нататък. Това е така, защото очите виждат само гледката, но не и реалността, която стои зад нея. А реалността е нещо много лично, даже интимно. Всеки сам си я създава, и само той си знае какво му струва. Суетата – любимият ми грях! Тя изпълва света със сапунени мехури, но той не става по-чист от това. 
…. Но тъй, като постоянството и фокусът са изключително некомфортни, постоянно се опитваме да ги заменим с други, по-комфортни неща. Например: 
- Проблеми – те са страхотно извинение, което даже не се налага да обясняваш – веднага получаваш успокоителна доза съчувствие и разбиране. Но проблемите пораждат нов проблем – в живота ти не се случва нищо ново. Проблемите са като блато – водят до нови проблеми. Тук поговорката „Всяко зло за добро“ не върви. (Между другото тази поговорка, както и много други са си опиум за народа. Истинското и значение според мен е всяко зло води още зло)
- Приоритети – използваме най-ценните хора и неща в живота ни като скривалища – деца, болни, домашни любимци, домове и т.н. Например: „… не мога, трябва да отида на родителска среща“, „… не мога, трябва да извеждам кучето си“, „…не мога, трябва да гледам болната си леля“ и т.н. Имам един приятел, който преди време претърпя изключително тежка операция. Че даже не веднъж, а два пъти го оперираха. Обаче това по никакъв начин не попречи на успеха му. Жена му между другото претърпя операция от рак, и това по никакъв начин не промени пътят и към успеха. Ах, какви приятни извинения на вятъра… Не зная как ще ви прозвучи, вероятно много цинично, но според мен приоритетите са измислени да обслужват посредствеността. Те са просто извинение. Създаваш стойност, после не само се отказваш от нея, но се криеш зад останките и. Все едно да пуснеш напред детето си в минно поле за да вървиш след стъпките му. Имаме избор да използваме приоритетите си като мотивация, или като скривалища.
- Духовно развитие – тук направо не ми се рови, ужасна воня е! Ако безкрайната пропаст на човешкото падение има дъно, то вероятно се нарича духовно развитие. Тези две думи стоят в началото и в края. В началото – като извисяване на Човека във всичките му измерения. В края – като висша форма на човешкото лицемерие. 
2. Цели, продиктувани от осъзнати ценности, които проявяват нашата същност. Например, ако здравето ми наистина е сред основните ценности в живота ми, аз ще се грижа за него. Ако успехът е моя философия, аз ще го подхранвам, а не той мен. И т.н.
Нека се върнем към умението (навикът) да държим в ума си определена цел до пълното и постигане. Фокусът! Фокус-мокус.
Първият етап от изграждането на това умение е свързано с нещо много важно – да определим истинските си ценности, и ако е нужно, да ги преосмислим, което означава да сме наясно със:
1. Последствията
2. Цената 
3. Готовността ни да я заплатим. 
Или казано просто – духовно развитие – искаш, плащаш, живееш с последствията. 
Вторият етап е свързан с целенасоченото използване на времето (буквално), в което живеем (нищо общо с времената, в които живеем). Идвало ли ви е на ум, че може да използвате времето като разменно средство? Точно както парите! Искате хляб, вадите 1 лев и си купувате. Искате почивка на море – вадите 1000 лв. и сте там. Въпросът е откъде идват тези 1 и 1000 лева? Отговорът е – от вашия джоб. И то не защото в него просто се метлеят някакви си пари, а защото вие сте планирали да размените тези пари срещу важни за вас ценности. Е, с времето е същото – вие се посвещавате на успеха, здравето, детето си, хобито си или каквото там е важно за вас не защото са ви останали 2-3 часа свободно време, а защото сте определили предварително това време за вашите истински ценности. Същият механизъм управлява и енергията ви, и мисленето ви, и живота ви. Осъзнат живот. Ето ви – заплата 500 лв, заделям 50 лв за здравето ми. Останалото – по същата схема. Ето ви – време 24 ч. Заделям 2-3 часа за своя собствен успех, 30 минути – за здравето ми, и т.н. 
Е, монетата има и друга страна – ето ви 500 лв заплата. Ток, телефон, наем, цигари, кафета, бира и т.н., ми тя свърши, нямам 50 лв за витамини. Ето ви 24 ч време – работа 8 ч, път 2 часа, телевизия 6 часа, сън 8 часа…. Кога да успявам? Времето, също както и парите са мерило за ценност. Те идват при нас като бележка в бележник, която сами си пишем, и отиват под наш контрол към човека, в които ще се превърнем след време. За нас остава изборът да даваме посоката и да живеем с последствията. Останалото е гробница от неизпълнени желания и несбъднати мечти сред изобилие от време, пари и възможности. 
Суетата – любимият ми грях!

Споделено на 19.07.2016г. от Емил Найденов в 
Добре дошли в АкваСорс!