неделя, 6 март 2011 г.

На въртележката…и отвъд Стената

ratrace На въртележката...и отвъд Стената 
Събуждане. На работа. Прибиране у дома. На дивана пред телевизора. Заспиване…
И отново: събуждане, на работа, у дома, заспиване…
И пак, и пак, и пак…
От понеделник -- до петък. Свалят ни нашийника за цели два дни и ни оставят да потичаме на свобода.
Но само за малко. После -- пак на въртележката.
И защо е всичко това?! Най-страшното е, че вече даже сме престанали да се питаме.
Работим, за да живеем или живеем, за да (им) работим?! Май вече е само второто…
А въртележката се върти, върти, върти… С до болка познатото ни скърцане.
Само дишането ни става все по-тежко и задъхано, краката ни натежават от умора и един ден просто колелото спира да се върти. И се връщаме при червеите…

СТОП!!! Спрете въртележката -- искам да сляза!

Искам да тръгна по собствен път -- дори той да не е прав, а криволичещ и труден.
Искам сам да открия смисъла.
Не може да няма и нещо друго! Освен тази тъпа въртележка. Не може просто да съм като всички останали…това не ми е достатъчно…
Искам да сляза! И знам, че в началото ще се олюлявам като пиян -- по инерция. Но ми писна да живея по инерция. Баста! Стига толкова!
Не мога да върна навъртяните хиляди километри нахалос. Но мога да измина останалата част от пътя бос и да чувствам тревата под стъпалата си…
…да чувствам че съм Жив.
Трябва да знам какво има там -- отвъд Стената.

 


Автор: Пламен Петров

Източник: http://blogatstvo.com/