На въртележката…и отвъд Стената

 
Събуждане. На работа. Прибиране у дома. На дивана пред телевизора. Заспиване…

И отново: събуждане, на работа, у дома, заспиване…

И пак, и пак, и пак…

От понеделник -- до петък. Свалят ни нашийника за цели два дни и ни оставят да потичаме на свобода.

Но само за малко. После -- пак на въртележката.

И защо е всичко това?! Най-страшното е, че вече даже сме престанали да се питаме.

Работим, за да живеем или живеем, за да (им) работим?! Май вече е само второто…

А въртележката се върти, върти, върти… С до болка познатото ни скърцане.

Само дишането ни става все по-тежко и задъхано, краката ни натежават от умора и един ден просто колелото спира да се върти. И се връщаме при червеите…

СТОП!!! Спрете въртележката -- искам да сляза!

Искам да тръгна по собствен път -- дори той да не е прав, а криволичещ и труден.

Искам сам да открия смисъла.

Не може да няма и нещо друго! Освен тази тъпа въртележка. Не може просто да съм като всички останали…това не ми е достатъчно…

Искам да сляза! И знам, че в началото ще се олюлявам като пиян -- по инерция. Но ми писна да живея по инерция. Баста! Стига толкова!

Не мога да върна навъртяните хиляди километри нахалос. Но мога да измина останалата част от пътя бос и да чувствам тревата под стъпалата си…

…да чувствам че съм Жив.

Трябва да знам какво има там -- отвъд Стената.

 


Автор: Пламен Петров

Източник: http://blogatstvo.com/