четвъртък, 11 ноември 2010 г.

ПРИТЧА ЗА СЛОНЧЕТО


"Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно.На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си. Но след номера и малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво, забито едва на няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно,способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук има някаква загадка.
Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест-седем години,още вярвах,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран
Тогава зададох съвсем ясно въпроса: "щом е дресиран,защо го оковават?"
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.
Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още от много малък.
Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче,вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало,мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело,на следващия и на по-следващия също... Докато един ден, един ужасен за него ден,животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.
Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга,защото си мисли горкият, че не може.
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва отново да изпробва силата си..."
Всички ние сме донякъде като слона в цирка:крачим по света,привързани със стотици колове, които ни отнемат свободата.
Живеем с мисълта, че"не можем"да направим куп неща,просто защото някога, преди много време,като малки,сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата:"Не мога,не мога и никога няма да мога."
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили,и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.
Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат,поглеждаме под око и си мислим:
Не мога, не мога и никога няма да мога.
Единственият начин да разберем дали можем да постигнем нещо,е да опитаме пак,влагайки цялата си душа...
Цялата си душа!"
Из"Нека ти разкажа"
Хорхе Букай