ПРИТЧА ЗА СЛОНЧЕТО

"Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно.На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си. Но след номера и малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.

А колът беше само парченце дърво, забито едва на няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно,способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.

Тук има някаква загадка.

Какво го спира тогава? Защо не бяга?

Когато бях на шест-седем години,още вярвах,че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран

Тогава зададох съвсем ясно въпроса: "щом е дресиран,защо го оковават?"

Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.

Преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още от много малък.

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче,вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало,мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.

Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело,на следващия и на по-следващия също... Докато един ден, един ужасен за него ден,животното е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.

Огромния силен слон, който виждаме в цирка, не бяга,защото си мисли горкият, че не може.

Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.

Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.

Никога, никога не дръзва отново да изпробва силата си..."

Всички ние сме донякъде като слона в цирка:крачим по света,привързани със стотици колове, които ни отнемат свободата.

Живеем с мисълта, че"не можем"да направим куп неща,просто защото някога, преди много време,като малки,сме опитали и не сме успели.

Така ставаме като слона и си набиваме в главата:"Не мога,не мога и никога няма да мога."

Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили,и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.

Понякога, като усетим оковите и веригите задрънчат,поглеждаме под око и си мислим:

Не мога, не мога и никога няма да мога.

Единственият начин да разберем дали можем да постигнем нещо,е да опитаме пак,влагайки цялата си душа...

Цялата си душа!"

Из"Нека ти разкажа"

Хорхе Букай