Пробиотици – приятелите на живота

През последните 1-2 десетилетия в отговор на увеличеното замърсяване на околната среда с химически, токсични вещества и свръхстерилизацията, особено на храната, усилията се насочват към прилагането на здравословни храни, съставна част от които са пробиотиците. Концепцията за пробиотиците се заражда от хипотезата на Мечников, че българските селяни живеят по-дълго заради консумацията на ферментирали млечни продукти най-вече кисело мляко. А терминът „пробиотици” е въведено от Lilley и Stillwell през 1965г. за субстанции, които благоприятстват развитието на микроорганизми.

Думата „пробиотик” е от гръцки произход и означава „за живота”. След 20 години Fuller ги определя като „живо микробно допълнение към храната, което води до подобряване състоянието на чревната микробна флора”, т.е. за да бъде един продукт пробиотик, то той трябва да е съставен от живи микроорганизми. За да се благоприятства развитието им в червата обаче трябва да има подходяща среда. За тази цел се внасят и допълнителни съставки наречени пребиотици (от гръцки означава „преди живота”). Те стимулират растежа и активирането на пробиотиците в дебелото черво.

Продуктите, които съдържат пре- и пробиотици намират все по-широко разпространение в Европа и Япония, а в САЩ след приемане на закона за здравословните хранителни добавки през 1994 г. тяхната употреба нараства многократно. В основата на идеята за употреба на пробиотиците, наречени още”функционална храна”, стои опитът да се променят взаимоотношенията в близкото човеко-микробно обкръжение, с цел да се подобри здравословното състояние на хората. Приложението им е удачно в борбата с инфекциите, алергиите, различните функционални и патологични нарушения на червата, като язвен хеморагичен колит, синдром на раздразненото черво, дисбактериоза и други такива.

При инфекции пробиотиците (Ацидофилус и Бифидус) действат на принципа на конкуренцията. Попадайки в чревния тракт техните клетки възвръщат своята жизненост и при подходяща среда се размножават. Действат антагонистично на ентеробактериите чрез отделените бактерицидни вещества - водороден прекис, млечна и оцетна киселини, различни ензими - променят рН-то и кислородното съдържаниe, намаляват образуването на свободни радикали и канцерогени в червата, приемани в достатъчни количества улесняват възстановяването на чревната лигавица, което се дължи на техните биологичноактивни вещества.

След като се укрепи по този начин чревната лигавица, се повлияват и алергиите, защото 90% от алергените постъпват в човешкия организъм през лигавицата на храносмилателния тракт. При здрава лигавица с нормална чревна флора пробиотиците неутрализират по-голямата част от тях и ги изхвърлят от организма без да имат възможност алергените да проникнат през лигавицата и да попаднат в кръвта, а оттам и до имуногенните органи и системи, отговорни за алергичната реакция.
Действие на пробиотиците:

• Терапевтично(т.е.с лечебна цел) – при храносмилателни разстройства, вкл.диарии от бактериален произход, дисбактериози, предизвикани най-вече от лечение с широкоспектърни антибиотици, колити и проктити, в това число язвени, хеморагични и радиационни.
• Профилактично(по време и след лечение с антибиотици) – за поддържане на нормална чревна флора и предотвратяването на дисбактериоза.

Tерапевтично приложение на пробиотиците при различни случаи:

1) При остри форми на диаричен синдром: Лечението започва с високи дози по 2-4 капсули Ацидофилус сутрин и Бифидус вечер, целящо първоначално насищане. Следващите 3-4 дни след получаване на начален терапевтичен ефект се прилага поддържаща доза по 1-2 капсули дневно (дозите се съобразяват с възрастта). Може да се прилагат и при кърмачета и новородени, разтворени в малко вода. За стабилизиране на постигнатия ефект, лечението трябва да продължи поне още 4-5 дни.
2) При хроничните колити се изисква по-продължително време (по индивидуална схема, съобразена с конкретното заболяване и възраст).

Противопоказания за прилагането на пробиотици няма. Няма и данни за неблагоприятно въздействие по време на бременност и кърмене. Странични действия не са установени.

Активността на пробиотиците намалява при употреба на антибиотици и сулфонамиди, което изисква повишаване на дозировката и продължаването на приемането им и след прекратяване приема на антибиотика. Много е важно да се обясни на пациента, че пробиотикът не трябва да се взима заедно с антибиотика, защото антибиотикът унищожава пробиотика (пробиотиците всъщност са бактерии, а антибиотиците са предназначени да унищожават бактериите и не правят разлика между полезни и вредни за организма).

След всичко казано дотук, мога съвсем отговорно да твърдя (имайки предвид познанията върху състава и действието им), че Лактобацилус Ацидофилус и Лактобацилус Бифидус на АкваСорс са едни от най-добрите пробиотици на българския пазар в момента.

1) Лактобацилус Ацидофилус
Тази бактерия е приятел на човешкия организъм и се съдържа в някои ферментирали млечни продукти и хранителни добавки. Досега са установени следните ефекти – подобрява екологията на червата и не допуска развитието на болестотворните микроби. Произвежда ензими, в това число галактаза, необходима за усвояването на млечната захар (помага при непоносимост към млякото и особено при кърмачета), така че намалява и нивото на вредния холестерол.

2) Бифидус комплекс
Това е другата благотворна бактерия, нормален обитател на дебелото черво. Тя подобрява храносмилането, усвояването на голяма част на белтъците и мазнините, както и на минерали като фосфор, калций и желязо. Премахва запека и спомага за възстановяването на черния дроб чрез редовната дефекация. Намалява алергичните реакции към млякото, произвежда хормони и витамини от група В и К (а той е един от основните фактори на кръвосъсирването и се произвежда единствено тук, в дебелото черво).

Пробиотиците на АкваСорс са обогатени и със синьо-зелени водорасли, които играят ролята на пребиотик и така продуктите се явяват симбиотици, т.е. про- и пребиотици заедно - в такова съчетание, при което взаимно потенцират действието си (а това е едно от основните предимства на тези продукти).

3) Колактив-3
Съдържа Коластра, Лактоферин и бактерията Лактобацилус Ацидофилус
Коластрата е върхът на еволюцията в природата. С първия секрет на майката новороденото получава готови антитела, хормонални и растежни фактори за адаптация и защита в началото на самостоятелното му развитие. Тя се образува много по-сложно отколкото млякото и е по-близо по състав до кръвта. В щадящо изсушената коластра от екологично отглеждани крави, хранителните фактори и антитела са 20 пъти повече, отколкото в човешката коластра. Освен това тя е биологично близка до човешката и се приема добре, включва се по естествен път в обмяната на човешкия организъм, поради което е включена в този продукт в доза 400 мг. Обогатена е с вече споменатият Лактобацилус ацидофилус и лактоферина, който е млечен гликопротеин. Лактоферинът е основна част на неутрофилите, които осъществяват фагоцитозата – първа, неспецифична реакция на имунната защита, има и ключова роля в усвояването на желязото.

Един случай от моята практика:

Касае се за дете на 3 годишна възраст, повишило отново температура 38.5 градуса след приключване на поредния курс на лечение с трети пореден антибиотик по повод ларингит и обструктивен бронхит.

При прегледа установих нарушено общо състояние, силно изразен адинамичен синдром, фебрилен синдром, намален апетит, язвен стоматит, разтройство с воднисти профузни изпражнения без специфичен мирис и цвят. Кожа - суха, с намален тургор. Обложен език, с множество белезникави язвено-некротични налепи по венците, страничните ръбове на езика и букалната лигавица. Дихателна система - повърхностно дишане без промяна във фазите и липса на хрипове, ССС - нормофреквентна сърдечна дейност, ясни сърдечни тонове, без прибавени шумове, корем-мек, палпаторно неболезнен, усилена перисталтика, неоформени фекални маси, нормална микция, но урината е с тъмен цвят и с променен неприятен мирис.

От параклиничните изследвания – без патологични отклонения освен продължително задържане на ускорена СУЕ 25-30 мм до 2-3 седмици.

От анамнезата, обективното състояние и праклиниката поставих диагнозата: Дисбактериоза (в диференциално диагностичен план евентуално микоза и неспецифичен постбактериален алергичен ентероколит).

Лечение:
Пробиотици по 2 капсули: сутрин ацидофилус, вечер бифидус 10 дни;
Зелена енергия - 3 пъти по 1 капсула за 10 дни, която продължих за профилактика с цел балансиране на имунната система по 2 капс. дневно.

Детето престана да боледува тежко, не е приемало антибиотици с години. Острите вирусни инфекции протичат с катарални прояви за кратко, без усложнения.

От години, освен в случаи като описания с дисбактериози, аз използвам пробиотиците като задължителна съставна част от терапевтичната схема при лечението на бактериални инфекции с антибиотици, при лечението на хранителни разтройства, вирусни инфекции с диспептични прояви, а от известно време ги препоръчвам и за кърмачета, хранени с адаптирани млека.

Майчината кърма сама по себе си не съдържа бифидобактерии. Те се съдържат в зърната на женските гърди и от там преминават в червата на бебето по време на кърмене. Затова при кърмените деца бифидобактериите са между 95 – 99%, докато в червата на изкуствено хранените деца 65 – 68%. Има данни в последните години за намаляването на бифидобактериите и ацидофилните бактерии в чревната флора дори на кърмените бебета, поради повишено съдържание на токсични вещества не само в околната среда, но и в майчината кърма. Това поражда необходимостта от ежедневно добавяне на пробиотици към храната дори на децата хранени с майчина кърма.

Д-р Румяна Маринова - педиатър и хомеопат,град Бургас